Днес в късния следобед от живота си отиде едно от емблематичните пера на Казанлък, писател и журналист, публицист и приятел Веселин Стоянов. По ирония на съдбата, си отиде в месецът, в който се чувстваше най- свой- Чудомировият. Просто намигаше на живота по същия закачливо- предизвикателен начин.
Коварен инсулт го отвя на небето, където го чака „Забравената уговорка с Бог". Приятелите му и тези, които го познават, неговите герои и образи, които талантливо остави за живота, ще го помнят като Гения, прякор обичливо лепнат му от гилдията и колегите, за които беше доайен, ветеран, бащица и приятел. Много повече от брат и верен съветник в трудните битки за перото и словото. Особено, ако си се нагърбил с амбицията да е свободно.
Бай Вес, така ще го помнят по- младите от него, които остават в живота. И тези след него. На които винаги имаше какво по мярка с думи да скрои. И което е по-важно- да им отива. Да е разпознаваемо.
От днес бай Вес „Вечеря с ангели", макар тук, на земята да остави цели друмища от дири: във вестниците „24 часа", и "Седмица", „Искра", „Долина", в общинското радио, в радио „Вис виталис", в местната телевизия, в Община Казанлък .. и на куп други места, където имаше нужда от воини. На перото.
С неговото пътуване към ангелите остава вдигната завесата в куп театри, които чакат „Истинската история на Мона Лиза" и тези, които вече стягаха „Моделът и неговия художник".
Беше сред върлите фенове на Чудомировите бардове, които пълнеха залите със своите невъобразимо живи и крещящи от живот песни.
„И понеже животът е кратък, а дълга е нашата улица", рефрен, който беляза живота на бай Вес, в петък, в 11 часа преди да поеме напред за вечерята с ангели, си урежда среща с приятели.
За последно. Но само тук. Защото „ Любов, сънища, думи .. и други изображения на смъртта" са само част от живота, който писателят Веселин Стоянов не спря да обича и да чопли по онзи красив негов невероятен начин до сетния си ред на Земята.
Тези, които го познавахме тук, няма да пропуснем срещата с приятели. Но не заради „сбогом". Защото сбогом е „завинаги". А такива като бай Вес никога не си тръгват завинаги.
Завинаги за тях е просто „за малко". Колкото да свършат забравена работа. Като в неговия случай- „Забравената уговорка с Бог". После се връща и ще разказва, по начин, по който само той умее. Защото любовта винаги е"Сантиментална като пума".
Светло пътуване до там, бай Вес и не се бави много!
Защото без теб тук ще ни осивее......
Уречената среща е в петък, 7-ми март, 11 часа в Информационен център на ул. „Искра” 4 в Казанлък.
