Първият и най-големият от празниците на новозаветната църква е Великден или Възкресение Христово. На този ден се отбелязва възкресението на Исус Христос – Божият син, който със смъртта си изкупил греховете на човечеството, а с възкресението си дал надежда за живот след смъртта.
Великден е празника на празниците за всички православни християни, който прославя прехода към вечността. Денят на празника е определен на Първия вселенски събор през 325 година.
По Великденските празници всяка къща е почистена, украсена, хората се обличат с нови дрехи като символ на новия живот през пролетта и Възкресението на Христос. Трапезата е отрупана с вкусни ястия и сладкиши. На този празник се яде агнешко месо. То се свързва с Христовата смърт, тъй като в деня на Възкресението в жертва е принесено агне.
По традиция през празничните дни на Великден се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание.
На Великден е първото хоро, което се играе след Сирни Заговезни. То е буйно и весело и е израз на радостта на хората от възкръсването на природата за нов живот, на надеждата им, че тя ще ги възнагради щедро за труда им през идващото лято, на вярата в победата на доброто над злото.
