Освен абв-то, оказва се, че спортът би могъл да бъде основен стимул за децата, лишени от родителски грижи да докажат себе си. Тази теза се потвърждава от историята на 18-годишната Десислава Мишева, която е изоставена от биологичните си родители още от бебешка възраст. От девет години е в дом "Мария Терезия", където вече има верни приятели. В момента учи в спортното училище в Стара Загора и тренира плуване и лека атлетика. Занапред се надява да има възможност да се занимава със спорт, защото както тя самата казва "първо трябва да си намериш работа и квартира и чак тогава идва спортът". Въпреки това, той е на първо място за младата спортистка.
На фона на разказа на Деси за неизживяното детство, още по-силно изпъква доказателство, че има и такива родители, които въпреки всичко никога не биха изоставили децата си. Такъв е случаят с 22-годишната Иванка от ромския квартал в Стара Загора. Тя има пет деца и в момента е бременна с шестата си рожба. Първото си дете тя е отгледала без съпруг, с помощта на родителите си. Казва, че и сама да е трябвало да се справя тогава, пак е щяла да се бори.
Колко е дълбока пропастта от едната крайност - да изоставиш новороденото си дете, до другата - да се бориш до последно, чуйте в прикачения звуков файл.
