Призоваха ни да празнуваме до последен дъх
Призоваха ни да празнуваме до последен дъх / netinfo

„Празнувай до последен дъх!" Това не е модерно изобретение на някой нов д-р Менгеле, нито ужасяващ холивудски хорър, нито част от световния заговор.
Този призив отправя към гражданите и гостите на Сливен Драматичен театър „Стефан Киров" в своя празничен транспарант. Настойчивата поскана за създателите си някак си логично следва след традиционния поздрав „Весела Коледа". Тези „висши" анакреонтизъм и епикурейство предпоставят последното издихание като естествен завършек на веселието.
Едва ли обаче творческата инвенция на създателя на посланието е целяла чудовищното обобщение да призове християните да последват филипинските фундаменталисти и още по Коледа, да се саморазпнат, за да съпреживеят мъките на Спасителя, вместо да се радват на Светлото Рождество.
Научихме, че след дълго умуване креативен съвет е одобрил заветния надпис да бъде нещо като лого на серията от празнични инициативи на театъра и едновременно с това да привлича интереса към храма на Мелпомена, макар и да няма чудесния и магичен рекламен ефект на вдигането на самолета. По-скоро се долавя далечен отглас на вакхичестата традиция и тракийския Орфизъм.
Един по-дълбок анализ и прочит на тази фасадна възхвала на вакханалията, обаче би ни подсетил, че вероятно мениджърите на театъра планират серия от постановки на класици на некроестетиката като Аполинер и дьо Сад. Такъв подход се родее с т. н. подготвяща и загатваща реклама, която заостря очакването, че нещо по-голямо и важно ще последва. По този начин у празнуващия до летален изход последовател на призива остава елемент на надежда, че и той чрез такова едно брутално празнуване едва ли не ще стигне до своята Голгота...
Празнувай, народе! И както казват моят приятел Сашо Касиянов и едно чалга парче: „Като сме безделници, да не сме без празници!

Последвайте ни

Сливен