Една от най-поставяните любовни пиеси намира своя трактовка на разградска сцена. Билетите за първите две представления на „Пеперудите са свободни" по Леополд Герш са изкупени отдавна. Премиерата е тази вечер на сцена „69" в ДТ"Антон Страшимиров"-Разград.
В спектакъла участват двамата нови актьори в местния храм на Мелпомена. Цветан Николов е познат като момчето, което тегли „Втори тото шанс". И той, и Моника Илиева имат епизодични роли в „Стъклен дом". Марияна Бранкованова и Веселин Борисов са останалите актьори, участващи в пиесата.
Орлин Дяков е режисьор на „Пеперудите са свободни", той е подбрал и музиката на спектакъла.
Извадил съм бита от спектакъла, действието там е в два съседни апартамента, а при мен на плажа, в бунгало. Махайки бита, на преден план е най-важното - остават взаимоотношенията между героите и проблемите, които се разискват.
Проблемите в пиесата са два. Първият - може ли да си позволи да е влюбен човек достатъчно свободно, до каква степен скрупулите, личните стопове не ни дават възможност да изживеем една прекрасна любов. Вторият проблем е отношението към хората в неравностойно положение. Основният герой в спектакъла е едно сляпо момче, което има мечтата хората да го възприемат като нормален човек и да му дадат шанс да е равностоен в живота си с тях, нещо, което не се случва в пиесата.
Според Дяков пиесата е подходящо начало за дебат в обществото за отношението към хората с увреждания.
Пиесата е писана през 70-те години, но за нас проблемът е актуален сега - смята и Цветан Николов.
Авторът полага един проблем, който може би за тяхното общество е назрял тогава. При нас идва с едни 40 години закъснение и не бих казал, че сме го разрешили. Съвременният българин, а и не само съвременният, като че ли не знаем как да се дължим с малко по-различните - независимо психически, физически или както и да било.
„Пеперудите са свободни" ще се играе на сцена „69". Билетите за първите две представления вече са изкупени, все още има за спектаклите на 18 и 19 януари.
Камерно е представлението, защото подобен тип взаимоотношения трябва да се споделят и да са близки като възприятие до хората. Да е за малко хора, за да е по-интимно общуването, затова е прекрасно, че се създаде тази сцена.
Трябва да се разработва това място, това е бъдещето, защото театърът може да конкурира другите форми на забавление само с живо общуване, а то в камерните пространства се случва най-добре.
