Историческото значение на шуменския регион е безспорно не само за корените на българската държава, създадена на Балканския полуостров, но и за редица събития през над 1300-годишната ни история.
Едно от тях е Съединението на Княжество България с Източна Румелия, което днес отбелязваме. Роля в това дело има местността "Марашка кория".
dariknews.bg
Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември 1885, подкрепен от българския княз Александър I.
Подкрепата за Съединението е обявена именно по време на военен полеви лагер, разположен в Марашката кория.
Тогава са се провеждали летните маневри на войските от Североизточна България. Тук княз Александър Батенберг приема Димитър Куртев и Манол Георгиев, участници в движението за Съединение от Сливенското опълченско дружество. След разговора двамата изпращат телеграма до Захари Стоянов в Пловдив, която гласи: "Вълна пазарихме повече, отколкото очаквахме. Щом поискате, керваните ще тръгнат. Пригответе място, където да се стовари. Манол".
На 30 август княз Александър приема в лагерната си палатка майор Сава Муткуров и Димитър Ризов. Те са упълномощени от комитета заедно с княза да направят последни уточнения по плана за извършване на Съединението. След разговора князът нарежда запасните войници, участвали в Шуменските маневри, да не се разпускат.
dariknews.bg
При тръгването си княз Александър Батенберг обявява на всички, че е съгласен да оглави Съединението на Източна Румелия и Княжество България и в негова защита той повежда войските към Пловдив.
На 9 септемри 1885 г., съпроводен от 2-и конен Шуменски полк, княз Александър Батенберг, влиза в Пловдив като княз на Северна и Южна България.
Освен 134 години от Съединението на България, на 6 септември се навършват и 137 години от създаването на първия полеви лагер на българската армия в село Мараш.
