Линията на бедност за Шуменска област е 3070 лева годишно на лице. Тя е четири пъти по-ниска от тази в столицата (11 024 лв. годишно) и по-ниска от средната за страната с 470 лв. Това ни отрежда 15-то място в класацията по области. Най-ниско е равнището й в Разград (2213 лв.), а най-високо това в столицата. Това сочи проучване на Бюрото по статистика в Шумен, проведено в 152 домакинства, от 20 населени места - 4 града и 16 села. Според данните от посоченото проучване, у нас тя възлиза на 295 лв. средно на месец, или 3540 лв. на лице за година.
На база данните се изчислява индикатор линия на бедността. Това е паричен показател, чиято стойност е различна за отделните страни членки в рамките на ЕС и за отделните области в рамките на страната, защото и доходите на населението в тях се различават. Под този праг са живели 20,7% от населението в България. Това ни нарежда сред страните с най-висок относителен праг на бедност в ЕС, заедно с Латвия (21,3%), Румъния (21,1%), Гърция (20,1%). Литва (20,2%) и Испания (20,7%).
По данни от изследването през 2010 г., в нашата област 26,9% от населението е с доходи под равнището на шуменската линия на бедност, т.е. под 256 лева месечно на лице. Средният за страната процент е около 21, а делът на бедните е по-висок от този в шуменско само в област Видин - 29,3%. Най-нисък е той в Благоевград - 10,2%. Оказва се, че сред шуменци бедните са повече, отколкото сред шуменки и разликата е от 1,2 процентни пункта. Само в още четири области - Ловеч, Добрич, Разград и Сливен, бедните сред мъжете са повече отколкото сред жените. Делът им е най-нисък сред мъжката половина от населението в смолянско и сред жените в Благоевградско, а най-висок при силния пол в Сливен и при дамите във Видинско.
Основният фактор, увеличаващ риска от изпадане в бедност, е икономическата неактивност и неучастието на пазара на труда. Делът на бедните е най-висок сред безработните и надвишава над шест пъти този при заетите лица. Разбира се има и „работещи бедни" - явление, което се нуждае от отделен анализ. При работещите на непълно работно време рискът от изпадане в бедност е почти пет пъти по-висок от ангажираните на пълен работен ден. От съществено значение за бедността е образователен ценз, който, ако е висок, дава възможност за по-добре платена работа и по-успешна трудова реализация. Има вероятност висшист да попадне в категорията „работещи бедни", но тя е 30 пъти по-малка, сравнено с лицата без образование.
Сред най-уязвимите от изпадане в бедност са възрастните хора, живеещи сами, самотните родители с деца и домакинствата с три и повече деца. Семейството също е важен фактор. Живеещите в домакинства с доходи под прага на бедност, са сред рисковите групи по отношения на социалната изолация. Те по-трудно могат да се откъснат от тази среда и да получат добро образование и реализация на пазара на труда. По данни на ТСБ-Шумен, в нашата област около 10 000 души живеят в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, т.е. в домакинства, в които преобладаващата част от членовете им на 16 и повече години не работят: или са безработни или неактивни.
Резултатите от проучването на статистиката доказват, че социалната роля на държавата е от съществено значение за редуциране и преодоляване на бедността. Тя се реализира чрез т.н. социални трансфери. Те включват изплащаните пенсии, обезщетенията при безработица, бременност, раждане и отглеждане на деца, социални и семейни помощи и добавки, вкл. за образование, отопление, социална интеграция и други. Ако не са те, делът на бедните в нашия регион ще достигне 40%, а този средно за страната ще надхвърли този процент.
Това, че членовете на дадено домакинство не попадат в категорията „бедни", не означава, че не изпитват материални затруднения. Според данните на шуменската статистика, базиращи се на посоченото наблюдение, близо 48 на сто от живущите в регион Шумен живеят в материални лишения, като проблемът засяга в по-голяма степен жените. Средният процент за страната е 45,7. В шест области той надхвърля 60% (Велико Търново, Добрич, Кърджали, Ловеч, Силистра и Търговище), а в Ямбол е близо 75%.
Основната част от домакинствата (над 60 на сто) се лишават от почивка извън дома и се притесняват при възникването на неочаквани финансови разходи, които не могат да си позволят: неотложен ремонт на жилището или колата; подмяна на пералня; хладилник и друга техника; внезапно заболяване. Всяко трето домакинство се затруднява да изплати своевременно всички или част от регулярните си разходи за ток, вода, наем за жилище или да обслужи банков кредит. Толкова са и тези, които, поради недостиг на средства, се принуждават да ограничат отоплението в дома си. Разбира се има и домакинства с високи доходи, които посрещат разходите си без притеснения. Област Шумен е сред четирите региона в страната (заедно с Разград, Монтана и Ловеч), в които поляризацията на населението по доход е най-висока и има най-значимо разминаване между доходите на най-бедните и най-богатите.
Отчитайки цялата горепосочена информация, статистическото изследване за доходите и условията на живот изчислява т.н. комбиниран индикатор, който отчита и бедността и ниската икономическа активност и материалните лишения. Комбинацията от тези три показателя сочи, че в област Шумен над 53% от населението (49,2% за страната) живее в риск от бедност и социално изключване. Хиляди шуменци се нуждаят от специални грижи, за да могат да преодолеят бедността и изключването им от активната трудова дейност и да смекчат социалното неравенство.
