Днес, 27.10.2018 г., в сградата на Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ бе открита изложба със старопечатни, редки и ценни издания под надслов „Книжовността – обединител на народите“.
Експозицията илюстрира връзките на българските книжовници и просветители през Възраждането с европейските културни ценности. Известен е фактът, че до 1864 г. на територията на страната не е имало печатници, затова българските книги са били отпечатвани в други страни, но най-много в Румъния.
Всеки посетител ще може да се запознае отблизо с първата българска печатна книга на новобългарски език „Кириакодромион“ или пои-известна като „Неделник“ от Софроний Врачански, издадена през 1806 г. в Римник, Румъния, както и с „Буквар с различни поучения“, наричан още „Рибен“ от Петър Берон, чието първо издание от 1824 г. е отпечатано в Брашов. Сред книгите, които русенци и гостите на града могат да разгледат е и един от първите български учебници, отпечатан през 1856 г. в Букурещ, а именно „Нов български буквар“ на Рашко Блъсков. Представени са и множество румънски издания с кирилски букви, а също и пособия за изучаване на чужди езици – румънски, френски и др. Интерес представляват и „Ръководство за водене на кореспонденция“ от Сава Попович, издадено през 1847 г. в Сибиу, уставите на Българския революционен централен комитет, на Българското търговско дружество в Тулча и още много други.
Необходимо е да бъде отбелязано, че през XIXти век Букурещ е книжовен и издателски център, в който са издадени повече от 218 книги на български просветители и творци. Сред тях са книгите на Любен Каравелов „Войвода“, „Кирил и Методий“, сборникът „Сокол“, както и периодични издания под редакцията му като „Свобода“, „Независимост“ и „Знание“. В Букурещ излизат и Ботевите вестници „Нова България“, „Знаме“ и „Дума на българските емигранти“. Всички тези издания също са представени в изложбата.
Не по-малко любопитни са и изданията на чужди езици, включени в настоящата експозиция. Сред тях безспорно най-голям интерес предизвиква „Сборник със закони по римско гражданско право“, издаден през 1728 г. в Лайпциг, „Гръцка история“ от Ксенофонт, издадена на немски език през 1860 г. също в Лайпциг и “Physique Celeste”, издадена в Париж.
Инициативата е част от предвидените събития за популяризиране на Европейското културно наследство по Комуникационната стратегия на Република България за Европейския съюз през 2018 г. и се организира съвместно от Областна администрация Русе и Регионална библиотека „Любен Каравелов“.
Изложбата ще може да бъде разгледана от всеки желаещ до средата на месец ноември.
Експозицията илюстрира връзките на българските книжовници и просветители през Възраждането с европейските културни ценности. Известен е фактът, че до 1864 г. на територията на страната не е имало печатници, затова българските книги са били отпечатвани в други страни, но най-много в Румъния.
Всеки посетител ще може да се запознае отблизо с първата българска печатна книга на новобългарски език „Кириакодромион“ или пои-известна като „Неделник“ от Софроний Врачански, издадена през 1806 г. в Римник, Румъния, както и с „Буквар с различни поучения“, наричан още „Рибен“ от Петър Берон, чието първо издание от 1824 г. е отпечатано в Брашов. Сред книгите, които русенци и гостите на града могат да разгледат е и един от първите български учебници, отпечатан през 1856 г. в Букурещ, а именно „Нов български буквар“ на Рашко Блъсков. Представени са и множество румънски издания с кирилски букви, а също и пособия за изучаване на чужди езици – румънски, френски и др. Интерес представляват и „Ръководство за водене на кореспонденция“ от Сава Попович, издадено през 1847 г. в Сибиу, уставите на Българския революционен централен комитет, на Българското търговско дружество в Тулча и още много други.
Необходимо е да бъде отбелязано, че през XIXти век Букурещ е книжовен и издателски център, в който са издадени повече от 218 книги на български просветители и творци. Сред тях са книгите на Любен Каравелов „Войвода“, „Кирил и Методий“, сборникът „Сокол“, както и периодични издания под редакцията му като „Свобода“, „Независимост“ и „Знание“. В Букурещ излизат и Ботевите вестници „Нова България“, „Знаме“ и „Дума на българските емигранти“. Всички тези издания също са представени в изложбата.
Не по-малко любопитни са и изданията на чужди езици, включени в настоящата експозиция. Сред тях безспорно най-голям интерес предизвиква „Сборник със закони по римско гражданско право“, издаден през 1728 г. в Лайпциг, „Гръцка история“ от Ксенофонт, издадена на немски език през 1860 г. също в Лайпциг и “Physique Celeste”, издадена в Париж.
Инициативата е част от предвидените събития за популяризиране на Европейското културно наследство по Комуникационната стратегия на Република България за Европейския съюз през 2018 г. и се организира съвместно от Областна администрация Русе и Регионална библиотека „Любен Каравелов“.
Изложбата ще може да бъде разгледана от всеки желаещ до средата на месец ноември.
