„100 артефакта от героичното време. Визуални разкази в музея“ е заглавието на новата книга на проф. д-р Николай Ненов, която представя епохата на българското национално Възраждане чрез експонатите, съхранени в музеите. Избрани са сто артефакта с история, които са важни за разбирането на процесите на съзряването и реализирането на българската нация, тъй като те го опредметяват и онагледяват.
Водещ в представянето е антропологическият принцип, който създава естествен контекст на действията на персонажите от историята. Този подход дава възможност в книгата да попаднат не само оръжия – които са под 40% от показаните експонати, но и множество предмети на всекидневието, религията, знаци на революцията или мемориални свидетелства.
Сред артефактите впечатляват рисунка на маршируващи руски войници, освободили село Вардун, Търговищко, тръбата от раковина на Левски, надгробните паметници на Никола Войводов и Стефан Караджа, поставени от Баба Тонка, както и дървена врата от гайтанджийска одая в Етнографския музей на открито „Етър“, превърната в летопис, съхранила спомен за Априлското въстание.
Новият поглед към ценностите, съхранени в музеите, по същество представлява преконфигуриране на историята, разказана чрез предмети. Това помага да се фокусираме върху експонатите, а оттам и върху музеите. Свидетелската позиция на артефактите се превръща във важен елемент от повествованието за историята, което дава на музеите възможност да представят публично реално случилите се събития. В книгата участват с експонати 33 музея от цялата страна.
Според проф. Ненов – „Визуалните разкази на музеите са подчинени на богатството на колекциите им, затова създаването на настоящата виртуална колекция от сто артефакта конструира Национален музей на Героичното време, какъвто не би могъл да бъде създаден на практика, но който е нужен, за да покаже чрез своето съдържание, разпиляно из всички краища на отечеството, съпричастността на всички нас към общото, което ни свързва“.
Настоящето издание е част от проекта „Следите на героичното време“ на Институт по етнология и фолклористика с етнографски музей - БАН и Регионален исторически музей – Русе, финансиран от Национален фонд „Научни изследвания“. Книгата се вписва в Европейската година на културното наследство 2018 и се представя днес – 9 май, по повод Денят на Европа и Летен Никулден.
Водещ в представянето е антропологическият принцип, който създава естествен контекст на действията на персонажите от историята. Този подход дава възможност в книгата да попаднат не само оръжия – които са под 40% от показаните експонати, но и множество предмети на всекидневието, религията, знаци на революцията или мемориални свидетелства.
Сред артефактите впечатляват рисунка на маршируващи руски войници, освободили село Вардун, Търговищко, тръбата от раковина на Левски, надгробните паметници на Никола Войводов и Стефан Караджа, поставени от Баба Тонка, както и дървена врата от гайтанджийска одая в Етнографския музей на открито „Етър“, превърната в летопис, съхранила спомен за Априлското въстание.
Новият поглед към ценностите, съхранени в музеите, по същество представлява преконфигуриране на историята, разказана чрез предмети. Това помага да се фокусираме върху експонатите, а оттам и върху музеите. Свидетелската позиция на артефактите се превръща във важен елемент от повествованието за историята, което дава на музеите възможност да представят публично реално случилите се събития. В книгата участват с експонати 33 музея от цялата страна.
Според проф. Ненов – „Визуалните разкази на музеите са подчинени на богатството на колекциите им, затова създаването на настоящата виртуална колекция от сто артефакта конструира Национален музей на Героичното време, какъвто не би могъл да бъде създаден на практика, но който е нужен, за да покаже чрез своето съдържание, разпиляно из всички краища на отечеството, съпричастността на всички нас към общото, което ни свързва“.
Настоящето издание е част от проекта „Следите на героичното време“ на Институт по етнология и фолклористика с етнографски музей - БАН и Регионален исторически музей – Русе, финансиран от Национален фонд „Научни изследвания“. Книгата се вписва в Европейската година на културното наследство 2018 и се представя днес – 9 май, по повод Денят на Европа и Летен Никулден.
