Насилието над жените се случва всеки ден и навсякъде, сочи най-мащабното по рода си изследване в света, посветено на насилието над жените. Изследването е реализирано от Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA). Проучването разкрива степента на злоупотреба, понесена от жените в семейната и обществената среда, на работното място, включително и в интернет пространството. На първо място, резултатите сочат, че насилието над жените е масово, но и в същото време неотчитано и неглижирано нарушение на човешките права в страните членки на ЕС. Изследването има за цел да даде аргументи и да ускори процеса на предприемане на адекватни мерки за защита от насилие, основано на пола на европейско и на национално ниво, особено в страните, където насилието над жените не е обект на дискусии и на ефективни политически и законодателни мерки.
Резултатите от изследването са въз основа на 42 000 интервюта, проведени през 2012 г. с жени на възраст между 18 и 74 години от всички 28 страни членки на Европейския съюз.
Основните изводи за ЕС сочат:
- 33% от жените европейки са преживели физическо и/или сексуално насилие след 15-годишна възраст. Този процент съответства на 62 милиона европейки;
- 22% са преживели физическо и/или сексуално насилие от страна на партньора си;
- 5% от всички жени са били изнасилени. Една от всяка десета жена, която е преживяла изнасилване от непознат или от някого, с когото не е била в партньорски отношения, всъщност е била изнасилена от повече от един извършител;
- 42% от жените са били жертва на насилие от партньорите си по време на бременност; 31% от жените, които признават за сексуално насилие от партньора си са били насилвани повече от 6 пъти;
- след преживяно сексуално насилие 21% от жените страдат от панически атаки, 35% са били депресирани, а 43% са имали трудности при следващи връзки;
- 43% са преживели някаква форма на психическо насилие от настоящ или бивш партньор (като публично унижение; забрана да излиза от дома, заключване в дома; принуда да гледа порнография, както и заплахи за насилие);
- 33% са преживели физическо или сексуално насилие в детството, като извършителят е бил възрастен и в повечето случаи познат на семейството (12% са преживели насилие от непознат възрастен);
- 18% от жените са били жертви на преследване над 15 годишна възраст, а 5% от интервюираните са преживели този вид насилие в рамките на една година преди интервюто. Това съответства на 9 милиона жени, като 21% от жените са били жертва на преследване, продължило повече от 2 години;
- 11% от жените са били подложени на сексуално насилие чрез имейли или текстови (SMS) съобщения. 20% от младите жени (18-29г.) са били жертви на интернет насилие (cyber harassment);
- 55% от жените са преживели сексуален тормоз на работното си място, а в 32% от всички случаи извършителят е бил началник, колега или клиент;
- 67% от жените не са съобщили за преживяното насилие пред полиция, организация или пред близките си.
Огромните мащаби на насилието, основано на пола са доказателство, че физическото, сексуалното и психологическото насилие над жените е най-често срещаното нарушаване на човешките права.
Някои основни данни за България:
- 23% от интервюираните българки, или почти всяка 4-та жена у нас, е била жертва на физическо и/или сексуално насилие от страна на партньора си. 14% пък са жените у нас, които са преживели такъв тип насилие, но извършителят не е бил техен партньор.
Тук България се нарежда в средните стойности за Европа, като изследването отчита най-висок процент на жени, преживели насилие в рамките на брака и/или партньорската връзка сред финландките – 30%. Австрия пък е сред държавите с най-нисък процент – 13%.
- Резултатите, отчетени по отношение на сексуалния тормоз над жените у нас са на доста ниски нива, в сравнение със средните стойности за ЕС. Между 9 и 11% са жените у нас, преживели сексуален тормоз. В сравнение, например с Дания, изследването отчита между 26 и 37% жени, преживели сексуален тормоз. Тук трябва да се направят няколко важни уточнения. На първо място е необходимо да се отчетат посочените от Агенцията за основните права към ЕС действия, възприемани като сексуален тормоз. Като такива във предварително подготвените въпросници са изброени нежеланото докосване, целуване, милване; сексуалните намеци или шеги, които са обидни; неподходящите предложения за среща; натрапчивите въпроси относно личния живот, които са обидни; коментарите по отношение на външния вид със сексуален и/или обиден нюанс; изпращането на порнографски снимки или изпращане на сексуални имейли/SMS-и, които са обидни и т.н. Очевидно, тези действия се възприемат у нас по-скоро като невинни, отколкото като форма на сексуален тормоз. Както посочват и от Агенцията за основните права към ЕС сексуалният тормоз е въпрос на субективно усещане, което обаче се формира като отговор на доминиращите социални и културни ценности, норми и нагласи в обществото по отношение на жената. Сравнително ниският процент за България, в сравнение с останалите страни, би могъл да се обясни именно с тенденциите за поставяне на жената в позиция на подкрепяща, но не и водеща роля както в обществения, така и в личния, семейния живот. Тази роля на жената в българското общество (домакиня, любовница, сексапилна и поради това успяваща, и т.н.) се подхранва активно в публичното пространство от няколко десетилетия насам.
- 29% от жените в България, или почти 1 милион от общ брой женско население от 3 777 999 жени у нас, по данни от преброяването от 2011 г., в детството си са преживели поне една от трите форми на насилие - физическо, сексуално или психологическо. В рамките на ЕС средният процент е 33.
- Като цяло индивидуалното усещане за това колко често се среща насилието срещу жени е както много често - 22% от анкетираните българки, така и доста често – 38% от анкетираните и това е преобладаващата част от жените.
