Д-р Василев: „Не сме неглижирали нито един проблем”
96912
Д-р Василев: „Не сме неглижирали нито един проблем”
„Не сме неглижирали нито един проблем, не сме подминали нито един сигнал.”. Това заяви в интервю за Дарик-Разград кметът на Разград д-р Валентин Василев. Той разказа още за реализираните през миналата година инфраструктурни проекти и предстоящите през 2018 г. инициативи. Коментира и туристическия потенциал на град.
Чуйте интервюто в прикачения звуков файл, а текстът прочетете в следващите редове.
- Д-р Василев, по-добре ли живеят разградчани сега в сравнение с преди една година и какъв е приносът на община Разград за това по отношение най-вече на инфраструктурни проекти, реализирани през 2017 г.?
- Моето мнение е, че животът в Разград с всяка изминала година става всепо-добър, като не мога да бъда категоричен, че няма по какво още да се работи. Превръща се в модерен град, в който има всичко, за да може да се живее спокойно. Нашата задача, като администрация, е да си подредим приоритетите и да ги отмятаме един по един. Иначе проблемите в града са сходни, както във всеки друг град. През пролетта проблем са дупките по пътищата, които са неизбежни и веднага реагираме, когато времето позволява. През есента асфалтирахме над 25 улици ипаркинги. Имаме проекти за ключови пътни артерии в Разград, за които търсим финансиране.
Имаме успешен резултат и по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. От общо осем договора за целево финансиране, са въведени в експлоатация пет жилищни сгради, а със стартирали строително-ремонтни дейности са три. Очакваме да стартират на още два жилищни блока в ж.к. Орел. Смятам, че с изпълнението на дейностите по програмата ще се подобрят условията за живот на стотици разградски семейства и жилищата им ще станат по-уютни и топли.
За безопасността на жителите функционира система от видеонаблюдение, като през 2017 година камерите, които следят за реда, са 93. Изградено беше улично осветление на редица места, както и по един от най-натоварените булеварди в Разград – „Априлско въстание“.
Големи инвестиции през 2017 година направиха три големи предприятия – „Биовет“, „Балканфарма Разград“ и „Амилум България“ – на обща стойност над 68 млн.лв., като разширенията и новите им производства ще дадат нови работни места.
Изграждат се нови детски площадки, направени по стандартите. В Градския парк бе напълно обновена площадката за детска игра, още една зад блок „Палма“ е направена изцяло с нови съоръжения. Двата новоизградени къта за игра са на стойност 50 000 лв.
Не сме неглижирали нито един проблем, не сме подминали сигнал.
- Остана ли нещо недовършено за тази година и какви по-големи инфраструктурни проекти стартират през 2018 година?
Към месец март 2018 г. сме в процес на оценка на две проектни предложения, подадени за финансиране по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. – това за изграждане на социални жилища в ж.к. „Орел“ и проектното предложение за ремонт на сграда за пребазиране на Центъра за работа с деца на улицата. Двете са на обща стойност приблизително 3 412 000 лв. Надявам се съвсем скоро същите да бъдат одобрени и да стартира реализацията им.
Голямо предизвикателство през 2018 г. за нас ще бъде отварянето на процедурата за развитие на туристическите атракции, чиято цел е да се развият конкурентноспособни паметници на културата с национално и световно значение чрез превръщането им в туристически атракции, привличащи значителен брой посетители. Особеното при схемата е, че е обвързана със структурирането на финансовите инструменти по оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., тъй като проектите по нея ще се осъществяват посредством комбинация от финансиране с безвъзмездни средства и от финансов инструмент.
Отново финансовите инструменти са причината да изчакваме с проектните предложения за ремонт и въвеждане на мерки за енергийна ефективност в сградите на Регионална библиотека „Проф. Боян Пенев“, Музикална школа „Илия Бърнев“ и Етнографския музей, които планираме да подадем за финансиране в рамките на инвестиционната програма на Община Разград.
По оперативна програма започват ремонти на образователната инфраструктура - на 12 обекта (детски градини, училища и ясли), ремонт на Центъра за обществена подкрепа и Дневния център за деца с увреждания, разкриването на Преходно жилище и Наблюдавано жилище, изграждането на компостираща инсталация и на инсталация за предварително третиране на битови отпадъци за общините от РСУО Разград по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“.
Очакваме положително становище на Върховен съд, заради обжалване на процедура, за да стартират строителните дейности по сключените договори за финансиране на проекти, които понастоящем са на етап провеждане на процедури за избор на изпълнители – благоустрояването на жк. „Орел“. Разбира се, ще бъдат търсени и други източници, извън оперативните програми, за финансиране на общински намерения.
- Имате ли подкрепата на държавата, на бизнеса и на гражданския сектор в инициативите, които общината пред приема за подобряване на средата за живот на хората в община Разград?
Да, подкрепа от държавата има. Тогава, когато проектите и предложенията са мотивирани и обосновани, нещата се случват. Ще дам пример с единия милион, който ни бе отпуснат от Министерски съвет през 2017 година, с който ремонтирахме 25 улици в града, паркинги и междублокови пространства с обща площ 48 630 м2. Отпуснати ни бяха и 2,2 млн.лв целево от МРРБ за ремонт на уличната водопроводна мрежа в най-големия жилищен комплекс в Разград „Орел“. С ресурса намаляват авариите по водното трасе и се снижават загубите.
През миналата година се случи и още едно дългоочаквано събитие, намерихме нов дом за ППМГ „Акад. Никола Обрешков“. След като години наред проблемът със сградата не можеше да намери решение, то през 2017 год. вече бе факт. Екипът и учениците на една от най-елитните гимназии в Разград ще стартират новата учебна година в сградата на СУ „Христо Ботев“. За това бяха отпуснати 269 509 лева целеви средства за основен ремонт от Министерството на образованието и науката, а ние –общинска администрация, предвидихме в бюджета по 50 000 лева за тази цел за двете училища.
Бизнесът също ни помага. Със съдействието на фирми в града бяха изградени няколко детски площадки, съдействат за реализацията на културни събития, граждани се включват със средства и за ремонт на рехабилитацията на уличната мрежа в населените места.
- Освен в добър град за живеене превръща ли се Разград и в добър град за посещение от туристи, колко са те през миналата година, какви са очакванията за тази и според Вас кой оценява по достойнство свършеното от Вас и екипа Ви – жителите или гостите на Разград?
През 2017 година 33 500 туристи са посетили общо всичките къщи-музеи и Регионалния исторически музей – Разград. Още 20 250 са влезли в Художествената галерия. Това са удовлетворяващи цифри като брой туристи за град като нашия. Има голям интерес към нашите исторически и културни обекти и той се увеличава - през 2018 година очаквам да бъде по-голям. Ние разширихме културния календар, имаме нови събития, а новите технологии позволяват всяко събитие, обявено в интернет, да достига за секунди до хиляди хора. Панаирът на киселото мляко и Фестивалът на народните традиции и занаяти, който няма аналог в страната и Античният фестивал Абритус, към който интересът все повече расте, са едни от мащабните събития, които ни утвърждават като все по-голям туристически център в страната. Планирайки си отпуските и пътуванията в Североизточна България, особено по пътя към морето, все повече хора ще се отбиват към нашия археологически резерват. Вероятно оценките и на гостите трябва да са толкова важни, колкото и оценката на жителите на Разград. Защото дали едно място си струва да се посети, зависи от това, какво хората разказват за него.
Чуйте интервюто в прикачения звуков файл, а текстът прочетете в следващите редове.
- Д-р Василев, по-добре ли живеят разградчани сега в сравнение с преди една година и какъв е приносът на община Разград за това по отношение най-вече на инфраструктурни проекти, реализирани през 2017 г.?
- Моето мнение е, че животът в Разград с всяка изминала година става всепо-добър, като не мога да бъда категоричен, че няма по какво още да се работи. Превръща се в модерен град, в който има всичко, за да може да се живее спокойно. Нашата задача, като администрация, е да си подредим приоритетите и да ги отмятаме един по един. Иначе проблемите в града са сходни, както във всеки друг град. През пролетта проблем са дупките по пътищата, които са неизбежни и веднага реагираме, когато времето позволява. През есента асфалтирахме над 25 улици ипаркинги. Имаме проекти за ключови пътни артерии в Разград, за които търсим финансиране.
Имаме успешен резултат и по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. От общо осем договора за целево финансиране, са въведени в експлоатация пет жилищни сгради, а със стартирали строително-ремонтни дейности са три. Очакваме да стартират на още два жилищни блока в ж.к. Орел. Смятам, че с изпълнението на дейностите по програмата ще се подобрят условията за живот на стотици разградски семейства и жилищата им ще станат по-уютни и топли.
За безопасността на жителите функционира система от видеонаблюдение, като през 2017 година камерите, които следят за реда, са 93. Изградено беше улично осветление на редица места, както и по един от най-натоварените булеварди в Разград – „Априлско въстание“.
Големи инвестиции през 2017 година направиха три големи предприятия – „Биовет“, „Балканфарма Разград“ и „Амилум България“ – на обща стойност над 68 млн.лв., като разширенията и новите им производства ще дадат нови работни места.
Изграждат се нови детски площадки, направени по стандартите. В Градския парк бе напълно обновена площадката за детска игра, още една зад блок „Палма“ е направена изцяло с нови съоръжения. Двата новоизградени къта за игра са на стойност 50 000 лв.
Не сме неглижирали нито един проблем, не сме подминали сигнал.
- Остана ли нещо недовършено за тази година и какви по-големи инфраструктурни проекти стартират през 2018 година?
Към месец март 2018 г. сме в процес на оценка на две проектни предложения, подадени за финансиране по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. – това за изграждане на социални жилища в ж.к. „Орел“ и проектното предложение за ремонт на сграда за пребазиране на Центъра за работа с деца на улицата. Двете са на обща стойност приблизително 3 412 000 лв. Надявам се съвсем скоро същите да бъдат одобрени и да стартира реализацията им.
Голямо предизвикателство през 2018 г. за нас ще бъде отварянето на процедурата за развитие на туристическите атракции, чиято цел е да се развият конкурентноспособни паметници на културата с национално и световно значение чрез превръщането им в туристически атракции, привличащи значителен брой посетители. Особеното при схемата е, че е обвързана със структурирането на финансовите инструменти по оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., тъй като проектите по нея ще се осъществяват посредством комбинация от финансиране с безвъзмездни средства и от финансов инструмент.
Отново финансовите инструменти са причината да изчакваме с проектните предложения за ремонт и въвеждане на мерки за енергийна ефективност в сградите на Регионална библиотека „Проф. Боян Пенев“, Музикална школа „Илия Бърнев“ и Етнографския музей, които планираме да подадем за финансиране в рамките на инвестиционната програма на Община Разград.
По оперативна програма започват ремонти на образователната инфраструктура - на 12 обекта (детски градини, училища и ясли), ремонт на Центъра за обществена подкрепа и Дневния център за деца с увреждания, разкриването на Преходно жилище и Наблюдавано жилище, изграждането на компостираща инсталация и на инсталация за предварително третиране на битови отпадъци за общините от РСУО Разград по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“.
Очакваме положително становище на Върховен съд, заради обжалване на процедура, за да стартират строителните дейности по сключените договори за финансиране на проекти, които понастоящем са на етап провеждане на процедури за избор на изпълнители – благоустрояването на жк. „Орел“. Разбира се, ще бъдат търсени и други източници, извън оперативните програми, за финансиране на общински намерения.
- Имате ли подкрепата на държавата, на бизнеса и на гражданския сектор в инициативите, които общината пред приема за подобряване на средата за живот на хората в община Разград?
Да, подкрепа от държавата има. Тогава, когато проектите и предложенията са мотивирани и обосновани, нещата се случват. Ще дам пример с единия милион, който ни бе отпуснат от Министерски съвет през 2017 година, с който ремонтирахме 25 улици в града, паркинги и междублокови пространства с обща площ 48 630 м2. Отпуснати ни бяха и 2,2 млн.лв целево от МРРБ за ремонт на уличната водопроводна мрежа в най-големия жилищен комплекс в Разград „Орел“. С ресурса намаляват авариите по водното трасе и се снижават загубите.
През миналата година се случи и още едно дългоочаквано събитие, намерихме нов дом за ППМГ „Акад. Никола Обрешков“. След като години наред проблемът със сградата не можеше да намери решение, то през 2017 год. вече бе факт. Екипът и учениците на една от най-елитните гимназии в Разград ще стартират новата учебна година в сградата на СУ „Христо Ботев“. За това бяха отпуснати 269 509 лева целеви средства за основен ремонт от Министерството на образованието и науката, а ние –общинска администрация, предвидихме в бюджета по 50 000 лева за тази цел за двете училища.
Бизнесът също ни помага. Със съдействието на фирми в града бяха изградени няколко детски площадки, съдействат за реализацията на културни събития, граждани се включват със средства и за ремонт на рехабилитацията на уличната мрежа в населените места.
- Освен в добър град за живеене превръща ли се Разград и в добър град за посещение от туристи, колко са те през миналата година, какви са очакванията за тази и според Вас кой оценява по достойнство свършеното от Вас и екипа Ви – жителите или гостите на Разград?
През 2017 година 33 500 туристи са посетили общо всичките къщи-музеи и Регионалния исторически музей – Разград. Още 20 250 са влезли в Художествената галерия. Това са удовлетворяващи цифри като брой туристи за град като нашия. Има голям интерес към нашите исторически и културни обекти и той се увеличава - през 2018 година очаквам да бъде по-голям. Ние разширихме културния календар, имаме нови събития, а новите технологии позволяват всяко събитие, обявено в интернет, да достига за секунди до хиляди хора. Панаирът на киселото мляко и Фестивалът на народните традиции и занаяти, който няма аналог в страната и Античният фестивал Абритус, към който интересът все повече расте, са едни от мащабните събития, които ни утвърждават като все по-голям туристически център в страната. Планирайки си отпуските и пътуванията в Североизточна България, особено по пътя към морето, все повече хора ще се отбиват към нашия археологически резерват. Вероятно оценките и на гостите трябва да са толкова важни, колкото и оценката на жителите на Разград. Защото дали едно място си струва да се посети, зависи от това, какво хората разказват за него.
