Като автор, занимаващ се с изкуство, култура и културно наследство, споделям мнението си за създалата се доста странна, да не кажа „срамна” ситуация относно един от най-бележитите познати нам българи, заяви Жорж Трак в отворено писмо до медиите. Недопустимо е, когато се създава нещо с цел утвърждаването на Българската духовност и отбелязване на 100 годишнината на колосът Борис Христов в родния му град, това да не е повод за гордост и единение. Особено между хората с граждански отговорности и дейците, занимаващи се с изкуство и култура. Недопустимо е на преден план да се проявяват ниски колегиални страсти, а на заден план високи политически сметки.
Подкрепяйки скулпторът Цвятко Сиромашки в неговата професионална работа, аз се чувствам съпричастен към личността и творчеството на Борис Христов, чувствам се съпричастен в процеса на изграждане на един достоен монумент и приканвам всеки гражданин на Пловдив към съзидателност към културните си еталони. Така всички се явяваме градивни елементи на хилядолетните традиции на нашия град.
Смятам, че гражданската позиция и професионализмът не се изразяват само в това, като занаятчии добре да си свършим работата, когато партийният – общински орган ни я възложи. И когато автори като Цвятко Сиромашки подскажат, че забравяме недопустимо един или друг наш съгражданин, това не бива да води до раздразнителност. Естествено е да има институционност във всяко намерение, но затова имаме общински служители, те би трябвало да облекат в нужната законова форма всяка гражданска инициатива. А когато тази инициатива не тежи на общинския бюджет, тя е подарък! Най- малкото е да благодарим на скулптора Цвятко Сиромашки и на дарителите за проявената отговорност пред паметта на Борис Христов.
Културен център „Тракарт” предлага Цвятко Сиромашки за носител на културната награда – Пловдив за 2014г. Обосновавайки се с факта, че скулпторът ще чества своята 60 годишнина на 20 май 2014г. Той е пример за това, как в условията на свободна демокрация всеки гражданин трябва свободно да изразява своята гражданска позиция с творчески дела към съзидателите на нашия град. Номинираме го за достойната награда за произведенията му – Шевалас, Шнитер, Борис Христов.
Смятам, че отчитайки личния принос на Цвятко Сиромашки към културната памет на гр. Пловдив, той доказва, че има и други хора опровергаващи написаното преди 130 години от Константин Иречек: „За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”И сякаш времето е спряло и отново цитатът е повече от актуален: „Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много с толкова малко, за толкова дълго време, че вече сме се квалифицирали да правим всичко от нищо.” Константин Иречек 13 декември 1881 год., завършва писмото си пловдивският галерист.
