Събитията в Пловдив през 2011-та година бяха белязани от сянката на Местните избори и политическата кампания, която ги предхождаше. Всичко, което се случи през изминалите 12 месеца може да се раздели на събития преди и събития след изборите.
Още в първите месеци на годината бившият кмет Славчо Атанасов и двама от заместниците му разделиха общината на три лагера и неофициално започнаха подготовка за предизборната си кампания.
В Общинския съвет, съветниците си раздаваха златни скунксове и магарета, рецитираха стихове, обиждаха се и се обвиняваха взаимно в популизъм и некомпетентност. През това време, областният управител и бъдещ кмет на Пловдив, не пропускаше случай да върне за преразглеждане решение на местния парламент. Стиган се до там, че от ВМРО-НИЕ писаха писмо до премиера Бойко Борисов, искайки главата на Тотев. Месец по-късно пък районните кметове от ГЕРБ поискаха главата на председатля на Общинския съвет Илко Илиев.
През февруари в града избухна и скандал с флашки. Съветникът от БСП Тодор Кръстев намерил флашка в пощата си с проекто-кабинета на ГЕРБ. След това я изгубил. Часове по-късно и Димитър Керин от Атака намери флашка...
Именно заради Керин, седмица по-рано Пловдив влезе в книгата на Гинес, като първата община уволнила съветник заради игра във Фейсбук. И макар информацията на Гинес да не беше вярна, оптимистите заключиха, че няма лоша реклама.
През месец април Пловдив успя да влезе и във война с Либия. Според кмета Славчо Атанасов, навлизането на българската фрегата „Дръзки" в териториалните води на Либия, означава война и дори свика кризисен щаб.
Не бяха малко и важните неща, които се случиха в този период.
Административният съд гледа дело за конфликт на интереси срещу зам.-кмета по културата Петя Гогова на 3-ти февруари. Специално назначена от кмета Славчо Атанасов комисия разследва Гогова по сигнал на депутата от ГЕРБ Стефан Дедев. Според народния представител, зам.-кметицата неправомерно е прибрала 11 хил.лева от няколко европроекта.
От 1-ви март детските ясли в Пловдив сатанаха безплатни. Общинският съвет сложи таван на цената на таксиметровите услуги - 1.10 лева на километър през деня и 1.30 през ноща. Общинските съветници на Пловдив дариха на държавата Белодробна болница. Започна и ремонт на Римския стадион.
Междувременно стана ясно, че населението в Пловдив е намаляло с около 20 хил, а над 11% от населението в областта се е самоопределило към турската и ромската етническа общност.
Към средата на годината общинските съветници приеха нови текстове, според които държавните служители са лишени от правото да кандидатстват за общинско жилище. Общината реши да продаде над 3 300 стари общински жилища по данъчна оценка.
Специално звено със специална машина се зае да кърпи дупките в града.
Въпреки, че Пловдив стягаше кандидатура за „Европейска столица на културата", от календара отпаднаха шест фестивала. За пореден път бе отложено и откриването на Синдикалния дом, който междувременно бе прекръстен на Градски дом на културата „Борис Христов".
След изборите Иван Тотев стана кмет след балотаж, който спечели с малко над 2000 гласа разлика. Воеводите скочиха, че вотът е купен и поискаха касиране, което Пловдивският административен съд отказа.
Дни след като влезе във владение на кметския кабинет Иван Тотев „запретна ръкави". Първо нареди да бъде премахната скулптурата на бика пред общината. Малко по-късно падна и „Орфеевата флейта" на Главната, по известна като „Рендето". Смениха се шефове на общински предприятия и започна преструктуриране с цел оптимизация на труд и финанси. Заговори се за сериозна дупка в бюджета - между 10 и 15 млн.лева. На бял свят излязоха няколко съмнителни договора на старата власт. Оказа се, че общинската хазна е била източвана, чрез близки до властта медии, а от дейността на „паяците" общината не печели почти нищо, за сметка на частните фирми, които ги стопанисват.
Таксите в детските градини и ясли скочиха, а те минаха на делегирани бюджети. Започна подготовка за въвеждане на електронно записване. „Синята зона" бе узаконена.
В Пловдив се проведе заседание на Министерски съвет. Държавата изплати част от дългоочакваните пари за софийския боклук и обеща още за следващата година. Антияният театър и стадион „Пловдив" бяха прехвърлени на общината.
