Близо 3000 са пловдивчаните, които имат повод да почерпят на днешния празник на Слънцето, билките и мистерията- Еньовден. Най-много са именниците, кръстени Янко (821), Енчо (213), Йоан (159) и Еньо (30).
Сред пловдивчанките най-многобройни са именничките Янка (680), Йоана (559) и Яна (525).
Всяка година на 24 юни се отбелязваме Еньовден, когатото честваме и рождението на Св. Йоан Кръстител. В българската традиция Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден. В основата на днешния празник стои култът към Слънцето, а причината за това е лятното слънцестоене, което е днес.
Еньовден е приет и за празник на билкарите. Според народните предания през нощта срещу празника билките са най-лечебни, а след изгрева силата им отслабва и не трябва да се берат. Това е и причината лечебните растения да се берат преди изгрева.
От набраните билки се правят венци и китки, вързани с червен конец. Те се използват за лекуване.
Освен билкарите, растенията се берат и от момите. Те правят т.нар „момина китка” от 7, 9 или 12 билки, с която омайват своите избранници. Наред със Сурва, Гергьовден и други празници, на Еньовден също се гадае за здраве, женитба и плодородие.
Има поверие, че в нощта срещу Еньовден небето и земята се отварят и там, където има заровено имане излиза син пламък. Който го види, трябва да метне дрехата си отгоре или да провре нещо под пламъка. Тогава парите излизат и могат безопасно да бъдат взети.
