Частни компании, организации, държавни и общински институции от цялата страна могат да получат абсолютно безвъзмездно уникален софтуер, чрез който ще могат да подават и получават актуални данни за възможни заплахи от т.нар БОТНЕТ - паразитен софтуер, който прониква в компютърните системи на големи корпоративни мрежи и прави достъпно съдържанието на информацията без собствениците изобщо да подозират. Това заяви в интервю за Дарик радио Катя Великова, координатор на единствения в България проект по „Киберсигурност“.
България заема четвърто място в света по брой хакерски атаки след Китай, САЩ и Германия, показват последните проучвания. Рискът е огромен за корпоративни мрежи, в които протичат отговорни бизнес процеси, които предоставят административни услуги или са свързани с финансови транзакции и лични данни. Частният и публичният сектор в България обаче не съобщават винаги за пробиви в мрежовата и информационната им сигурност, уточни Катя Великова.
Единственото условие за включване в програмата „Киберсигурност“ е заинтересованите страни да заяват готовността си за участие в международния проект„Съвременен център за кибер-защита”. Той е на стойност близо 15 540 000 EUR и трябва да се изпълни до лятото на 2015г. Проектът е разработен и спечелен от консорциум от 28 компании от 14 държави – членки на ЕС, а „Български пощи” ЕАД са единственият представител за България в този консорциум. Регистрацията става чрез попълване на т.нар. „писмо за интерес“, което може да се изтегли от страницата на „Български пощи“ (http://www.bgpost.bg/?cid=227&spid=225). Неправомерното събиране на информация се гарантира от т.нар. “правна рамка“. Има регламентирани правила за получаване и съхранение на актуализираните данни в клиринговата къща, позиционирана в Германия, където сложен софтуер обобщава цялата информация, обясни Великова.
В Министерството на транспорта се обсъжда възможността критичните сектори, като банки, енергетика, транспорт, интернет услуги и публична администрация, задължително да докладват за пробиви в сигурността. Това ще стане, ако бъде прието предложение за директива, която да осигури високо ниво на мрежова и информационна защита в Съюза.
По данни на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) организизраната престъпност все повече пренасочва интереса си към субекти и обекти в киберпространството. Постоянно се увеличават рисковете от киберагресии в страната, независимо дали се говори за кражба или изтичане на данни, злоупотреби, киберинциденти или човешки грешки, отчитат от там.
През юни тази година мащабна американска операция срещу киберпрестъпността разбива бандитска мрежа, проникнала в близо 1 милион лични компютри по света с вреден софтуер, чрез който се източват банкови сметки и се увреждат документи. Софтуерът, известен като "Геймоувър Зюс" (Gameover Zeus), се използва за разбиване на финансови пароли. Освен това инсталира програмата "Криптолокър" (Cryptolocker), която кодира файловете в компютъра и ги предоставя декодирани срещу заплащане. Само чрез "Криптолокър" престъпниците успяват да източат над 100 милиона долара до момента на залавянето им.
Киберпрестъпността струва на световната икономика 445 млрд. долара всяка година, а вредите, нанесени на бизнеса от кражбата на интелектуална собственост, превишават 160-те млрд. долара, които отделни личности губят заради хакерски атаки.Около 40 млн. души в САЩ, т.е. около 15% от населението на страната, са станали жертва на кражба на лични данни от страна на хакери. Броят на пострадалите при подобни случаи в Турция е 54 млн. души, в Германия – 16 млн. души, а в Китай – 20 млн. души.
По данни на Европейската комисия във всеки един момент в Интернет има около 150 000 вируса или зловредни кода, които ежедневно заразяват устройствата на 1 млн. потребители. Според Генералния секретар на НАТО годишно има повече от 2 000 атаки срещу страни-членки на алианса.
