На 26 август имен ден празнуват всички, които носят името Адриан, Адриана, Наталия. Името Наталия идва от латински и означава родна, рождена; а Адриан произлиза от името на древен град в Северна Италия, дал името на Адриатическо море.
На този ден православната църква почита паметта на Светите мъченици Адриан и Наталия. Те са живели по времето на император Максимиан, който останал в историята с жестоки гонения срещу християните.
Легендата разказва, че войниците на Максимиан намерили в една пещера 23 души, които твърдо отстоявали своята вяра. Войниците ги вързали и отвели при Максимиан, който опитал всичко да ги склони да се откажат - закани, мъчения и жестоки изтезания. На изтезанията станал свидетел Адриан, един на преторията, знатен и богат човек, близък с императора. Той бил езичник и много се впечатлил от необяснимото за него търпение на християните.
Адриан започнал сам да ги разпитва какво ще получат от своя Бог за тяхното страдание. В разговора с мъчениците, Божията благодат се докоснала до добрата душа на Адриан. Слушайки ги, той разбрал божествената истина, казал на писарите като записват осъдените на смърт да запишат и неговото име, заедно с имената на мъченици, защото и той повярвал в техния бог Христос и с радост искал да умре за него. Тази постъпка не останала ненаказана - императорът заповядал да го оковат във вериги и да го отведат в тъмница, където били затворени останалите мъченици.
Адриан имал млада жена - Наталия, която изповядвала християнството. Когато научила за мъченията, на които бил подложен мъжът й, тя побързала да отиде при него в тъмницата, за да му даде сили. Тя прислужвала на мъчениците, грижела се за христиняте, а скоро след кончината на мъжа си и тя се споминала, като заспала вечния си сън до неговия гроб.
На този ден православната църква почита паметта на Светите мъченици Адриан и Наталия. Те са живели по времето на император Максимиан, който останал в историята с жестоки гонения срещу християните.
Легендата разказва, че войниците на Максимиан намерили в една пещера 23 души, които твърдо отстоявали своята вяра. Войниците ги вързали и отвели при Максимиан, който опитал всичко да ги склони да се откажат - закани, мъчения и жестоки изтезания. На изтезанията станал свидетел Адриан, един на преторията, знатен и богат човек, близък с императора. Той бил езичник и много се впечатлил от необяснимото за него търпение на християните.
Адриан започнал сам да ги разпитва какво ще получат от своя Бог за тяхното страдание. В разговора с мъчениците, Божията благодат се докоснала до добрата душа на Адриан. Слушайки ги, той разбрал божествената истина, казал на писарите като записват осъдените на смърт да запишат и неговото име, заедно с имената на мъченици, защото и той повярвал в техния бог Христос и с радост искал да умре за него. Тази постъпка не останала ненаказана - императорът заповядал да го оковат във вериги и да го отведат в тъмница, където били затворени останалите мъченици.
Адриан имал млада жена - Наталия, която изповядвала християнството. Когато научила за мъченията, на които бил подложен мъжът й, тя побързала да отиде при него в тъмницата, за да му даде сили. Тя прислужвала на мъчениците, грижела се за христиняте, а скоро след кончината на мъжа си и тя се споминала, като заспала вечния си сън до неговия гроб.
