Живописецът Кирил Колев открива изложба под наслов „15 години живопис" на 20 януари от 17,30 часа в Художествената галерия в Ловеч. Той е подредил 85 живописни платна, които представят различни периоди от неговите творчески търсения. С тази арт-изява ловешкият художник ще отбележи годишнина от първата си изложба. Това е и 10-та самостоятелна изложба на художника.
Кирил Колев е печелил два пъти престижни конкурси в чужбина - на ЮНЕСКО за двумесечен престой в Хелзинки и стипендия за двумесечен престой в Париж. Живописецът, който е възпитаник на Художествената академия, има и 6 самостоятелни изложби в чужбина. Негови творби са във фонда на галерии у нас и в чужбина, както и в много частни колекции в България, Германия, Финландия и Франция.
Негови картини притежава и Международната фондация „Св. Св. Кирил и Методий". Изкуствоведите го определят като художник, който изповядва естетиката на сюрреализма. Творбите му завладяват с фантастичните си сюжети и митологически отпратки. В картините му живеят чудатите и призрачни същества, чудовища, които са плод на неговата творческа фантазия. Ценителите на изкуството определят неговите картини като субективни репортажи от най-дълбоките дебри на човешката душа и личност.
Размислите за изкуството и пътят към него го карат да се захване с едно необичайно за художник дело - да разкаже в книга как е започнал да рисува. Книгата има работното заглавие „Рисуването - игра на квадрат". В нея той си спомня: „Много ми харесваше това - да слушам и да разглеждам рисунките в книжките. Още повече обичах да карам татко да ми рисува. И може би така - когато не е имало кой да ми чете и да ми рисува, аз съм започнал сам да си рисувам. Лягах на килима в стаята и с цветни моливи по цели часове изпълвах бележници и скицници с кучета, коне, хора, къщи, дървета. Рисуването беше моята игра. Игра на квадрат. Докато рисувах, лаех, ръмжах, цвилех, блеех, бръмчах, крещях най-различни заповеди".
Днес 38-годишният художник смята, че ползването на изкуството е игра, правенето на изкуство е работа. Смята, че да рисуваш възрожденски къщички и пасторални етюди с претенциите за абстрактна живопис е все едно да строиш мостове към нищото. "Истинската проверка за творческите ми търсения са изложбите в чужбина. Защото само на чужд терен разбираш колко голяма е сянката ти", твърди творецът.
