На 30 юли 1877 г. - по време на Руско-турската война (1877-1878 г.), отрядът на генерал лейтенант Николай Криденер осъществява втората атака срещу Плевен. Атаката е отблъсната, като боевете се водят при селата Гривица, Радишево и в района на Зелените хълмове.
Преди началото на Втората атака, руските части са подсилени с нови 26 000 души и така нарастват до 35 000. Генерал-лейтенант Николай Криденер вече разполага с 36 батальона, 32 ескадрона и 184 оръдия.
Силите на Осман паша нарастват до 22 000 души или 33 табора, 7 ескадрона и 58 оръдия като формират Западната турска армия.
При това съотношение на силите, русите нямат голямо числено превъзходство, но имат тройно превъзходство в артилерията. То обаче се оказва напълно ненужно, понеже Осман паша вече е изградил множество землени защитни съоръжения. Като допълнение – руското командване се страхува да изпраща оръдията на първата бойна линия, поради което те са неефективни, а руските пехотинци са разстрелвани от добре прикритите турски войски. В допълнение – ген. Криденер не вярва в успеха на предстоящата атака – той изчислява погрешно противниковите сили на 50 000-60 000 души, при това на защитни позиции.
Така на 18/30 юли руското главно командване нарежда на генерал-лейтенант Николай Криденер да атакува Плевен. Водят се тежки боеве при Сулуклийския дол, Гривишките редути и Зелените хълмове. До края на деня турците отблъскват всички атаки и си връщат изгубените позиции.
Втората атака на Плевен е истинска катастрофа за русите. Загубите са изчислени на 168 офицери и 7167 войници убити и ранени. Турските загуби са едва 1200 убити и ранени.
Преди началото на Втората атака, руските части са подсилени с нови 26 000 души и така нарастват до 35 000. Генерал-лейтенант Николай Криденер вече разполага с 36 батальона, 32 ескадрона и 184 оръдия.
Силите на Осман паша нарастват до 22 000 души или 33 табора, 7 ескадрона и 58 оръдия като формират Западната турска армия.
При това съотношение на силите, русите нямат голямо числено превъзходство, но имат тройно превъзходство в артилерията. То обаче се оказва напълно ненужно, понеже Осман паша вече е изградил множество землени защитни съоръжения. Като допълнение – руското командване се страхува да изпраща оръдията на първата бойна линия, поради което те са неефективни, а руските пехотинци са разстрелвани от добре прикритите турски войски. В допълнение – ген. Криденер не вярва в успеха на предстоящата атака – той изчислява погрешно противниковите сили на 50 000-60 000 души, при това на защитни позиции.
Така на 18/30 юли руското главно командване нарежда на генерал-лейтенант Николай Криденер да атакува Плевен. Водят се тежки боеве при Сулуклийския дол, Гривишките редути и Зелените хълмове. До края на деня турците отблъскват всички атаки и си връщат изгубените позиции.
Втората атака на Плевен е истинска катастрофа за русите. Загубите са изчислени на 168 офицери и 7167 войници убити и ранени. Турските загуби са едва 1200 убити и ранени.
