Лишен от свобода от Бобовдолския затвор ще получи 2 000 лв. от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София. 47- годишният Антон Стефанов от Перник претендираше 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки, увреждане на здравето, страдания и унижение, настъпили като резултат от незаконосъобразни актове, две заповеди на началника на затвора Бобов дол.
Административен съд- Кюстендил, под председателството на съдия Николета Карамфилова удовлетвори частично иска, като постанови решение, с което осъжда Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да плати на Стефанов сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в страдания и унижение, настъпили като резултат от незаконосъобразни актове на административен орган - заповед №282/30.04.2015г. и заповед №293/07.05.2015г. и двете на началника на затвора Бобов дол. Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14- дневен срок.
Затворникът Антон Стефанов изтърпява присъда от 5 години лишаване от свобода. С въпросните две заповеди на началника на затвора, той е бил наказван с настаняване в изолатора. Двете заповеди обаче са отменени с решения на Районен съд- Дупница.
Събрани са гласни доказателства по делото. "От показанията на свидетелят Я.К. се установява, че ищецът е вкарван в карцера през май 2015 г. за 14 дни. След излизането му свидетелят сочи, че е бил уединен, мълчалив, на говорел, не се хранел, притеснен, треперещ. Състоянието му продължило около двадесетина дни. Свидетелят дава обяснения и за състоянието на карцера - дават брезенти, няма дюшеци, убива, не може да се спи, 23 часа си заключен, а само един час имаш право на престой на открито. Събличан осъдените голи за проверка при излизане и влизане. Св.А.Й. свидетелства, че А.С. през пролетта на 2015 г. е търпял наказание в наказателната килия около десетина дни. След изтърпяване на наказание бил разтревожен, притеснен, разговаряли за това дали е бил виновен или не. Неговата разтревоженост се дължала на това, че не бил виновен за наложеното му наказание, за това че има негативни последици за него, че е преследван с цел да бъде дискредитиран пред обществото, от нормалния живот, тъй като в качеството му на осъден е зависим от затворническата администрация и може лесно да бъде наказван и за неща, които не е извършил. Свидетелят сочи, че след излизане на ищеца от наказателна килия се опитали да му повдигнат обвинение, за деяние което не е извършил".
Доказан е факта, че ищецът на практика е търпял дисциплинарни наказания в резултат на незаконосъобразни заповеди на началника на затвора гр.Бобов дол, пише в мотивите си съда и още: "налага извод, че за периода на престоя в карцера /3 дни по първата заповед и 14 дни по втората заповед/ А.С. е бил поставен в положение да претърпи негативни и унизителни изживявания, които могат да се квалифицират като унижаване на човешкото достойнство и изтезание по смисъла на чл.3 от ЕКПЧОС, чл.3, ал.1 от ЗИНЗС и чл.29 от Конституцията на РБългария. В този аспект се кредитират и показания на свидетелите........................По отношение твърдяното увреждане на здравето, като резултат от незаконосъобразните актове, съдът намира иска за недоказан.".
