Възпоменателна вечер по повод 130 години от рождението на Владимир Куртев ще се проведе в Синята зала на читалище „Братство 1869” – гр. Кюстендил днес.
Организатори на събитието са читалище „Братство 1869” и Македонски научен институт – Научно информационна група Кюстендил.
Владимир Спиридонов Куртев е български революционер, член на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация, пунктов началник на ВМРО в Кюстендил, участник в акцията по спасяването на българските евреи през 1943 година,"Праведник на света."
Доц. д- р Ангел Джонев от РИМ- Кюстендил разказа пред Дарик за автобиографията на Владимир Спиридонов Куртев: Той е роден в Плевен на 19 октомври 1888 г. Той е син е на бесарабски българин, офицер от армията. Включването му в редовете на освободителната организация на македонските и тракийските българи – ВМОРО се отнася към средата на първото десетилетие на ХХ в., а негов посветител се явява Иван Гарванов. От изпълнението на първите куриерски функции, с които е натоварен през четничеството, Вл. Куртев получава образ на храбър и последователен деец на революционното движение. Участието му във войните допълва облика му на жертвоготовен, но и хладнокръвен патриот, окичен с ордени за храброст и множество рани.
Интелектуалното му израстване следва стълбицата на начално образование във Враца, прогимназия и гимназия в столицата и завършва със специалността „История и география” в Софийския университет. След Първата световна война се установява в Кюстендил, където съвместява учителската професия и конспиративната дейност. За кратко е директор на Основно училище „Марин Дринов”. Деец и председател на дружество „Илинден” в града, за което е арестуван и изпратен през земеделския режим в Сливенския затвор. Председател на фонд „Тодор Александров”, който изгражда паметник на убития лидер на освободителното движение в Кюстендил.
Изградените отношения и връзки с кюстендилското гражданство водят след години отново Куртев в Кюстендил, за да вземе дейно участие в акцията по спасяването на българските евреи в началото на март 1943 г. Той е един от първите, които научават за готвените събития и съобщават на местната общност. Не се ограничава само с информирането им, но се включва в делегацията, която заминава за столицата. Куртев заедно с Асен Суйчмезов, Иван Момчилов, Петър Михалев търсят подкрепата на подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев и на редица други видни личности, с цел да се спре депортацията на евреите от довоенните предели на Царството. Тяхната съвместна дейност се оказва успешна и планираните дейности са отменени. Постигнат е резултат, който запазва достойнството на България пред света.
Владимир Куртев търси и намира убежище в Кюстендил непосредствено след 9 септември 1944 г. Укриват го както българските му съратници, така и местни евреи. Жизненият му път завършва неизвестно как след арест от Държавна сигурност на 8 юни 1946 г. Едва след демократичните промени се създават условия за популяризиране на приноса му в историята. В края на ХХ в. за участие в спасяването на българските евреи е награден посмъртно с орден „Стара планина” I ст., а през 1910 г. е провъзгласен от Държавата Израел за „праведник на народите”. Удостоен е със званието „почетен гражданин на Кюстендил”. В града има няколко места на памет, където се чете и споменава името на Владимир Куртев.
Владимир Спиридонов Куртев е български революционер, член на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация, пунктов началник на ВМРО в Кюстендил, участник в акцията по спасяването на българските евреи през 1943 година,"Праведник на света."
Доц. д- р Ангел Джонев от РИМ- Кюстендил разказа пред Дарик за автобиографията на Владимир Спиридонов Куртев: Той е роден в Плевен на 19 октомври 1888 г. Той е син е на бесарабски българин, офицер от армията. Включването му в редовете на освободителната организация на македонските и тракийските българи – ВМОРО се отнася към средата на първото десетилетие на ХХ в., а негов посветител се явява Иван Гарванов. От изпълнението на първите куриерски функции, с които е натоварен през четничеството, Вл. Куртев получава образ на храбър и последователен деец на революционното движение. Участието му във войните допълва облика му на жертвоготовен, но и хладнокръвен патриот, окичен с ордени за храброст и множество рани.
Интелектуалното му израстване следва стълбицата на начално образование във Враца, прогимназия и гимназия в столицата и завършва със специалността „История и география” в Софийския университет. След Първата световна война се установява в Кюстендил, където съвместява учителската професия и конспиративната дейност. За кратко е директор на Основно училище „Марин Дринов”. Деец и председател на дружество „Илинден” в града, за което е арестуван и изпратен през земеделския режим в Сливенския затвор. Председател на фонд „Тодор Александров”, който изгражда паметник на убития лидер на освободителното движение в Кюстендил.
Изградените отношения и връзки с кюстендилското гражданство водят след години отново Куртев в Кюстендил, за да вземе дейно участие в акцията по спасяването на българските евреи в началото на март 1943 г. Той е един от първите, които научават за готвените събития и съобщават на местната общност. Не се ограничава само с информирането им, но се включва в делегацията, която заминава за столицата. Куртев заедно с Асен Суйчмезов, Иван Момчилов, Петър Михалев търсят подкрепата на подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев и на редица други видни личности, с цел да се спре депортацията на евреите от довоенните предели на Царството. Тяхната съвместна дейност се оказва успешна и планираните дейности са отменени. Постигнат е резултат, който запазва достойнството на България пред света.
Владимир Куртев търси и намира убежище в Кюстендил непосредствено след 9 септември 1944 г. Укриват го както българските му съратници, така и местни евреи. Жизненият му път завършва неизвестно как след арест от Държавна сигурност на 8 юни 1946 г. Едва след демократичните промени се създават условия за популяризиране на приноса му в историята. В края на ХХ в. за участие в спасяването на българските евреи е награден посмъртно с орден „Стара планина” I ст., а през 1910 г. е провъзгласен от Държавата Израел за „праведник на народите”. Удостоен е със званието „почетен гражданин на Кюстендил”. В града има няколко места на памет, където се чете и споменава името на Владимир Куртев.
