Жалба на Религиозна институция „Свидетелите на Йехова в България" доведе до обявяване за нищожни от Административен съд- Кюстендил на текстове от Наредбата за дейността на религиозните общности на територията на Община Кюстендил, приета от Общински съвет - Кюстендил. Общински съвет - Кюстендил трябва да заплати на „Свидетелите на Йехова в България" деловодни разноски, общо в размер на 630,00 лв. Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Като незаконна е обявена оспорената разпоредба на чл.19 от Наредбата, в Глава втора „Спазване на обществения ред при религиозната дейност на регистрираните вероизповедания", който съдържа пет алинеи:
чл.19 ал.1: Забраняват се публичните религиозни прояви, които накърняват общественото спокойствие, морал и традиции.
ал.2: Забранява се публичното изразяване на верски убеждения от представители на вероизповедания, които не са регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията.
ал.3: Забранява се извършването на религиозна пропаганда по домовете на гражданите, без изразено от страна на последните изрично предварително съгласие за това.
ал.4: Забранява се извършването на религиозна агитация по улиците на града посредством раздаването на безплатни печатни материали - брошури, диплянки, книги и други.
ал.5: Забранява се каквато и да било агитация при провеждането на обществени мероприятия, празници, чествания и други. Забранява се извършването на религиозна агитация на открито, включително посредством използването на технически средства, като например различни звукови устройства-мегафони, усилватели и други.
За нищожни са обявени от съда т.1 и т.2 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, които гласят:
т.1 По смисъла на тази наредба „религиозна агитация" представлява целенасочено въздействие върху обществото чрез слово-писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин, с цел формиране на религиозни възгледи и привличане на нови привърженици към определено вероизповедание.
т.2 По смисъла на тази наредба „религиозна пропаганда" представлява разпространението в обществото чрез слово-писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин, на идеи, учение, знание с цел формиране на религиозни възгледи и привличане на нови привърженици към определено вероизповедание.
Оспорените разпоредби на Наредбата противоречат на нормативни актове от по-висока степен- Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, Конституцията на Република България и Закона за вероизповеданията. Това е становището и на Окръжна прокуратура по делото.
"Налице е несъответствие с чл.9 ал.1 от Конвенцията, която прогласявайки свобода на мисълта, съвестта и религията; предвижда като неотменна част на тази свобода възможността на всеки да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, религиозни обреди и ритуали. Налице е противоречие с конституционно закрепената свобода на съвестта, свободата и мисълта, на избора на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи /арг. чл.37 ал.1 от КРБ/. Юридическото съдържание на правото на вероизповедание, според решение №5 от 11.06.1992г. на КС на РБ по конст. дело №11/1992г., обхваща две по-важни правомощия: правото на свободен избор на вероизповедание и възможността за свободно упражняване на вероизповеданието чрез печат, слово, създаване на религиозни общности и сдружения, дейността им вътре в общността и извън нея като проявления в обществото. Касае се за ненакърнимо основно човешко право, прогласено от Конституцията и подробно регламентирано в Закона за вероизповеданията. Същият в чл.5 и чл.6 урежда проявленията на правото на вероизповедание и способите за упражняване на правото на вероизповедание, съобразявайки се с конституционната рамка, включително с ограниченията за упражняване на това право, установени в чл.13 ал.4 и в чл.37 ал.2 от КРБ / арг. чл.7 и чл.8 от Закона за вероизповеданията/. Визираните разпоредби очертават пределите за неговото упражняване, възпроизвеждайки нормата на чл.9 ал.2 от Конвенцията. Забраните, приети с оспорените разпоредби не са съобразени с нормативната регламентация с актовете от по-висока степен. Налице е противоречие с материалноправни разпоредби на актове от по-висш порядък като отменително основание по чл.146 т.4 от АПК", пише в мотивите си тричленния състав на Административен съд- Кюстендил.
