След цяло десетилетие издирване осъденият за убийство Стайко Иванов от Кърджали днес застана пред Хасковския окръжен съд. Той е с влязла в сила 8-годишна ефективна присъда, като кърджалийската окръжна прокуратура е поискала съдът да определи в какъв тип затворническо общежитие трябва да я изтърпи, тъй като към момента на постановяването й законът не е изисквал това.
„Не бягам от правосъдието. Присъдата е несправедлива. Нарушени са процесуалните ми права. Невинен съм”, заяви 52-годишният Стайко Иванов. Той каза още, че ще внесе молба за преразглеждане на делото пред Върховния касационен съд.
Историята датира от 11 май 1997 г. 31-годишен тогава, бил на Пловдивския технически панаир. Решил да се прибере на стоп към Кърджали. Спрял македонски бус, шофиран от Киро Тодоровски. Край хасковското село Клокотница на стоп качили още един мъж. По разказа на Стайко Иванов на отклонението за Димитровград той помолил шофьора да спре, за да слезе и продължи за Кърджали, Тодоровски намалил и в този момент другият стопаджия извадил пистолет, стрелял в слепоочието на шофьора и го убил в движение. Единственото, което успях да направя, е да извъртя волана, но челно се ударихме в крайпътно дърво, разказа Иванов пред съда.
Първоначално пристигналите на мястото полицаи смятали, че той е в шок и че македонецът е починал от естествена смърт. Едва след аутопсията станало ясно, че е застрелян. Другият стопаджия не е открит и така Иванов става основният заподозрян. В ареста лежи 7 месеца. На 20 декември 2005 година прокуратурата прекратява наказателното производство срещу него. Иванов, който продължава да твърди, че е невинен, завежда дело срещу държавата за незаконно задържане. Държавното обвинение обаче, възобновяване разследването.
Делото е внесено в съда през 2006 г. Година след това Хасковският окръжен съд налага 8 г. затвор за Стайко, като присъдата е потвърдена от Пловдивския апелативен съд и от ВКС. През 2011 г. тя влиза в сила. "Отказвам да поема чужда вина. Аз съм невинен и ще дам живота си, за да го докажа", казва Иванов на приятелката си Славка Динева и изчезва. След дни на тел. 112 се обажда мъж, представил се за него, който съобщава, че е поставил бомби в Хасково. Взривни устройства не са открити. "Направи го с надеждата обществото и медиите да обърнат внимание на случая му, коментира тя, като твърди, че и до днес вярва в невинността му. Славка е сред участниците в група за подкрепа на Стайко в социалната мрежа.
След бягството Стайко Иванов успял да стигне Италия, където заживял с променено име. Устроил се на работа в машиностроителна фабрика. След време решил да се свърже със свой стар познат от Банкя, на когото дължал дребна сума от години и искал да се реваншира. Предложил съдействие за бизнес контакт с италианския си работодател. Приятелят обаче, съобщил в полицията местонахождението на Стайко. По искане на българските власти чрез Интерпол подготвили ареста му. Иванов подразбрал какво се готви и успял да избяга.
Миналата година е бил арестуван в Беларус, където прекарал 5 месеца. Прехвърлили го в Полша, откъдето е екстрадиран в България, разказа също Славка Динева.
„Не бягам от правосъдието. Присъдата е несправедлива. Нарушени са процесуалните ми права. Невинен съм”, заяви 52-годишният Стайко Иванов. Той каза още, че ще внесе молба за преразглеждане на делото пред Върховния касационен съд.
Историята датира от 11 май 1997 г. 31-годишен тогава, бил на Пловдивския технически панаир. Решил да се прибере на стоп към Кърджали. Спрял македонски бус, шофиран от Киро Тодоровски. Край хасковското село Клокотница на стоп качили още един мъж. По разказа на Стайко Иванов на отклонението за Димитровград той помолил шофьора да спре, за да слезе и продължи за Кърджали, Тодоровски намалил и в този момент другият стопаджия извадил пистолет, стрелял в слепоочието на шофьора и го убил в движение. Единственото, което успях да направя, е да извъртя волана, но челно се ударихме в крайпътно дърво, разказа Иванов пред съда.
Първоначално пристигналите на мястото полицаи смятали, че той е в шок и че македонецът е починал от естествена смърт. Едва след аутопсията станало ясно, че е застрелян. Другият стопаджия не е открит и така Иванов става основният заподозрян. В ареста лежи 7 месеца. На 20 декември 2005 година прокуратурата прекратява наказателното производство срещу него. Иванов, който продължава да твърди, че е невинен, завежда дело срещу държавата за незаконно задържане. Държавното обвинение обаче, възобновяване разследването.
Делото е внесено в съда през 2006 г. Година след това Хасковският окръжен съд налага 8 г. затвор за Стайко, като присъдата е потвърдена от Пловдивския апелативен съд и от ВКС. През 2011 г. тя влиза в сила. "Отказвам да поема чужда вина. Аз съм невинен и ще дам живота си, за да го докажа", казва Иванов на приятелката си Славка Динева и изчезва. След дни на тел. 112 се обажда мъж, представил се за него, който съобщава, че е поставил бомби в Хасково. Взривни устройства не са открити. "Направи го с надеждата обществото и медиите да обърнат внимание на случая му, коментира тя, като твърди, че и до днес вярва в невинността му. Славка е сред участниците в група за подкрепа на Стайко в социалната мрежа.
След бягството Стайко Иванов успял да стигне Италия, където заживял с променено име. Устроил се на работа в машиностроителна фабрика. След време решил да се свърже със свой стар познат от Банкя, на когото дължал дребна сума от години и искал да се реваншира. Предложил съдействие за бизнес контакт с италианския си работодател. Приятелят обаче, съобщил в полицията местонахождението на Стайко. По искане на българските власти чрез Интерпол подготвили ареста му. Иванов подразбрал какво се готви и успял да избяга.
Миналата година е бил арестуван в Беларус, където прекарал 5 месеца. Прехвърлили го в Полша, откъдето е екстрадиран в България, разказа също Славка Динева.
