Великден - един от най-големите и най-важните православни празници. Това е денят, в който християните празнуват възкресението на своя Господ Исус Христос. Божият Син, който със смъртта си изкупил греховете на човечеството, а с възкресението си дал надежда за живот след смъртта. Празникът е свързан по време с първото пълнолуние след пролетното слънцестоене, затова всяка година Великден се пада на различни дати. Така отново на 20 април ще отбележим Великден през 2025 г.
Източната православна църква се съобразява с юлианския, а католическата с григорианския календар. Тази година Великден по двата календара се съвпада.
Честването на Великден започва в полунощ в неделя. В храмовете се събират хора на празничната литургия, държат запалени свещи и боядисани яйца, които са донесени от къщите им. По време на службата в храма всички пеят, а след службата всички се поздравяват: "Христос Воскресе!"; Отговорът трябва да е "Воистина воскресе!". Това служи като поздравление през следващите три дни на празника.
Първият ден - в неделя, се ходи на гости у кръстника. Носи се храна: пита, баница, печено пиле, ракия, вино и задължително яйца. Броят на яйцата трябва да е нечетен, но най-малко 11. Хората се чукат с яйца и се веселят. Първото яйце трябва да се раздели. Вярва се, че на този на който яйцето оцелее ще е жив и здрав, и ще му върви цялата година.
Според народните обичаи вторият ден от Великден - понеделника е отреден за гостуване на шафера. Също се носи пита, баница, пиле с ориз, ракия и яйца. Но тук завързаните яйца трябва да бъдат поне 9 на брой.
Третият ден от Великден е вторник - веселието продължава. Ред е да се посетят родителите на жената. Традицията е същата, само че сега вече нечетният брой яйца може да бъде най-малко седем.
И при трите гостувания задължително гостуващите трябва да отнесат в дома си от храната на домакините. Размяната се прави за здраве, щастие и берекет през годината.
И в традициите на други народи имало размяна на яйца по време на пролетното равноденствие. Този символ на живота е стар колкото света. Схващането, че в началото на Космоса стояло първично яйце е разпространено в много култури.
Келтите си разменяли сурови яйца, перуанците пък вярвали, че Слънцето снесло три яйца на Земята: златно, сребърно и медно. От златното се родили благородниците, от сребърното - жените, а от медното - земеделците.
Някои римски, гръцки митологични герои също са се излюпили от яйца. Според гръцките митове близнаците Кастор и Полидевк, синове на бога Зевс, се появили на белия свят от лебедови яйца.
Обичаят с боядисването на яйцата се появил по нашите земи през V - VI век. Думата „перашка" идва от праславянското „пер" - „бие град", „удря гръм". Тази дума пък произлиза от още по-древната „квер" - дъб. От нея води корените си и името на древния бог на гръмотевиците Перун. Полабските славяни наричат четвъртък „перундан" - „перунов ден". Тогава се правели ритуали против гръмотевици.
Предполага се, че с това е свързан и обичаят да се боядисват яйцата в четвъртък.
Християните възприели старите езически обичаи, като ги допълнили. Затова първото боядисано яйце трябва да е червено, защото то символизирало пролятата кръв на Исус Христос, както и Неговото прераждане. Една от емблематичните фигури на католицизма - св. Августин, свързва яйцето със Светата Троица. В него като неделимо цяло съжителстват жълтък, белтък и черупка.
Някога германците кичели елите и храстите с пресни яйца - като жертвоприношения към възродената природа. Американците и сега окачат пъстроцветни яйца върху цъфнали дървета.
В католическите държави освен яйцата на празника присъства и Великденския заек.
Една от легендите обяснява появата му с езическата богиня Естра. Тя превърнала една птица в заек. Въпреки това той продължил да снася яйца.
В немска приказка се споменава Великденският заек, който криел от децата боядисани и рисувани яйца в градината.
В Америка децата вярват, че ако бъдат послушни, Великденският заек ще им донесе гнездо, пълно с шарени яйца.
