Второ дарение от Георги Попминков в рамките на три месеца получи Регионален исторически музей-Габрово. Събрано в седем албума със снимки и над осемстотин самостоятелни фотографии, дарението разкрива личния свят на известната фамилия и ни позволява да видим взаимоотношенията между прочути за времето си хора. Това разказва Иван Христов, уредник Нова и най-нова българска история.
Лазар Николов Попминков, един от видните представители на това габровско семейство, има особено място в тази колекция. Можем да го видим в компанията на Пенчо Семов, с когото го свързва лично приятелство и професионално партньорство.
Голямата звезда на немското кино от 20-те и 30-те години на ХХ век Евелин Холт не само е гостувала в личната вила на Лазар Попминков в Габрово, но е увековечила това със снимка, на която е поставила своето послание към домакина.
Това е все едно днес да имаш автограф от Джулия Робъртс, който ти е дала докато пиете вечерно питие, а тя е предпочела твоята къща, за да избяга за картко от лудостта на киноиндустрията. Според Георги Попминков, човекът направил дарението на Регионален исторически музей-Габрово, Евелин Холт и Лазар Попминков са поддържали много близки отношения. Пенчо Семов, Евелин Холт и Лазар Попминков също са се снимали заедно.
Снимките, които Георги Попминков дари на музея, са ценен исторически извор за живота на българите през по-голямата част от ХХ век. На една от тях можем да го видим като ученик в габровския техникум. След около 30 години момчето от снимката с жив поглед и нахакана стойка ще стане уважаван общински съветник, познат с острите си, нелишени от хумор реплики.
На друга фотография можем да го видим доста смирен, което вероятно не се дължи на това че брат му е до него, а на присъствието на техните родители. Усеща се типичната за 70-те години на ХХ век семейна идилия.
Младежите днес биха се учудили, но истината е, че през онова време не беше рядкост да видиш официално облечени родители със своите деца, също в костюми, да крачат към градското фото. Момчетата скрито сподирят с поглед девойките около себе си, а майката строго ги сбутва „да не я излагат пред хората".
Снимка на генерал Димитър Николов Попминков, брат на Лазар, ни кара да напуснем 70-те години и да се върнем отново назад във времето. Известният български военен има изискана стойка и естествено държи сабя. На други снимки го виждаме на морския бряг, като ученик в Априловската гимназия и като обучаващ се в Школата за запасни офицери в Княжево.
В първото дарение, което Георги Попминков направи на Регионален исторически музей-Габрово, присъстваше печат на легендарната габровска фабрика „Успех". Няколко седмици по-късно той е проучен.
„Имайки предвид, че Лазар е бил в много близки отношения с Пенчо Семов, от протоколните книги, съхранявани в Държавен архив-Габрово, разбрахме, че е бил акционер, макар за една година, на дружеството. Периодът е 1917 г.", разказва Иван Христов, уредник Нова и най-нова българска история в РИМ-Габрово.
Вестник „Войнишки вести", броеве от който са част от дарението, отделя много място на ХІV Юбилейна Обиколна на Двореца. В състезанието се включва бащата на дарителя Георги Попминков - Лазар, който е юнкер по това време. Отборът на фелтфебел портупей Лазар Попминков печели купата на това състезание и той първи я вдига.
Изключително богато като съдържание, това дарение е трудно да бъде описано. Трябва да се види. Както казахме, снимките са над осемстотин, но една няма как да не бъде забелязана от съвременниците - известната сграда НТС, която все още е в строеж.
