Част от речта на Негово Величество Цар Борис ІІІ, произнесена при откриване на паметника на Свободата на 26 август 1934 г., прозвуча при представянето на изложбата „Строи
Откриването й започна с акапелно изпълнение на „Къде си вярна ти любов народна“ от Стела Георгиева. Емоционални бяха приветствените слова на областния управител Невена Петкова и директора на НПМ „Шипка – Бузлуджа“, които дадоха старт на тържествата посветени на 142 години от Шипченската епопея.
„Всеки паметник, обаче, е разрушим от времето. Неразрушим е само споменът, който живее в поколенията и ги вдъхновява към подвиг. Такъв невидим паметник трябва да издигнем и ние в душите си за великата епопея на освобождението, за безсмъртния подвиг на Шипка и да го предадем на нашите потомци.“
„Пред паметника на свободата, в името на идеализма, родолюбието и единението, които той символизира, нека си подадем ръка всички – народ, войнство и интелигенция – нека си дадем тържествено обещание пред образа на всички паднали за родината герои, че ние, вървейки все напред, ще градим със сплотени усилия една все по-благоденстваща и единна България, ще ѝ дадем в мирното състезание на народите мястото, което се пада на нейния национален гений и на нейното историческо призвание.“
Експозицията предизвика голям интерес сред габровци още в първия ден на нейното представяне. Пред всички тях инициаторът Чавдар Ангелов сподели:
„Идеята на изложбата е не толкава да покажем Паметника, той е изключително популярен, а да насочим вниманието към хората, които са го създали. Защото човешкият фактор винаги е на първо място и без сърцати хора няма как да се случи каквото и да било на тази земя. Показваме не само главните действащи лица – архитекти, строителни инженери, скулпторите, а всички - зидари, кофражисти, каменоделци, обикновени общи работници, които на гръб са изнасяли строителните материали.“ „Този паметник е едно общонародно дело – като започнем от начина на неговото финансиране и стигнем до начина на неговото изграждане. Това е един инженерен подвиг, защото към момента, на неговото изграждане в България няма опит в строителството на подобни масивни конструкции и то на такава надморска височина. Това е причината да е изграден и с някои дефекти, които и до ден днешен се отстраняват. Но най – важното е, че той е такъв, какъвто е и ще го има поне още 1000 години.“
Не по-малко развълнуван беше
