Интервю с Борис Станимиров, водач на листата на ДСБ,БДФ, N27 в бюлетината
От кога се занимавате с политика?
От самото начало на промените. Израснах в семейство, което се вълнуваше от Синята идея и живееше с емоцията на времето. През 1996г. се включих в младежката организация като отговорник по международните връзки. И така се почна. Стана съвсем естествено. Не съм планирал политическа кариера.
Защо в България толкова хора са разочаровани от политиците?
Защото голяма част от политиците будят разочарование. А хората от своя страна нямат търпение и имат високи очаквания, които не се оправдават и то много пъти поред. Разочарованието расте с всеки избор на поредното «ново».
Защо сте именно в листите на ДСБ-БДФ?
Защото членовете на ДСБ в Габрово, Дряново, Севлиево и Трявна ме поканиха в листата. Поласкан съм, защото са оценили специалното ми отношение към града на моя род. Не бих приел да водя листа в друг район.
ДСБ е моето политическо семейство, там са хората, с които съм споделял общ път през годините. Стоя зад изминатия път, зад промяната на България от социалистическа диктатура до 27-мата държава в Европейския съюз.
БДФ пък е носител на традицията на чистия български патриотизъм и националния идеал за Велика обединена България от времето на Третото българско царство. Бившите легионери са най-тежко репресираните от комунизма, тъкмо заради своя кристално чист патриотизъм. Не бих могъл да бъда в друга листа.
Какво ще направи вашата коалиция срещу бедността?
Най-острият проблем в България е бедността. Доходите могат да се вдигнат чувствително само ако се съживи икономиката, ако има работещи фирми, които да назначават хора и да им плащат заплати. Затова са нужни незабавни мерки за освобождаване на бизнеса от смазващото бреме на бюрокрацията, чиновническия рекет и издевателството на монополите. Трябва формите и на хората да започнат да дишат свободно. Това ще донесе работа и високи доходи.
Има ли шанс борбата с монополите?
Държавата може да бъде по-силна от всеки монополист или корпорация. Въпросът е дали управляващите го искат, или някой по върховете има интерес да няма контрол. Нужни са нови закони, строг контрол и работещи държавни органи, които защитават обществения интерес.
Обещавате нови работни места и запазване на старите, а в света кризата непрекъснато унищожава работни места?
Целта е не просто работни места, а устойчива и качествена заетост. Нужна е голяма промяна в образованието. Това е огромна стратегическа цел пред цялата българска нация. От училище трябва да излизат грамотни и културни хора с квалификация, които да могат да работят добре платена работа. Трябва образованието да изгражда специалисти в професиите, от които има нужда пазара. Днес огромен брой училища и университети произвеждат безработни или емигранти, а хората в бизнеса се оплакват, че нямат подходящи кадри. Скъсана е връзката между образование и пазар на труда.
Трябва държавата с помощта на европейските програми, но и със собствена стратегия да създаде условия за квалификация и преквалификация, за усвояване на полезни умения, които ще дадат възможност на хората да работят и да печелят. Днес това се прави формално, отбива се номер, за да се вземат едни пари от едни хора...
Защо вашата програма акцентира толкова на дребния и средния бизнес, не е ли по-логично огромни предприятия да осигуряват много работни места и да повишават БВП и доходите?
Големите предприятия са силно зависими от икономическата среда. Те откриват работни места в моменти на подем и съкращават хора във времена на криза. Гръбнакът на икономиката е дребният и среден бизнес, в който предприемчиви хора и техните семейства печелят пряко от своя труд . Така нареченият малък бизнес може устойчиво да дава хляб на много хора, да им позволи да живеят добре и да изучат децата си. Условието е държавата да им даде да дишат свободно, вместо да ги мачка. Да има умно направени закони, които да важат за всички. Затова и решенията, които предлагаме са наи-вече в тази посока.
Какви са пропуските, които пречат да се гарантира сигурността на българина?
Как ще решите тези проблеми?
В обществото има драстично усещане за липса на справедливост. Престъпниците и хората на властта са над закона. Ромските гета са над закона. Обикновеният човек не се чувства защитен от държавата си. Той е само жертва - на престъпници, на бизнес интереси, на силните на деня, на крадци. Оттам идва и недоверието към политическата система. Решението е едно - върховенство на закона. Всички са единодушни, че дотук не можахме да го постигнем. Днес имаме един мощен помощник в лицето на Европейския съюз, който оказва силен натиск върху българските институции. Но Европа може да ни посочва проблемите, но не и да ги реши вместо нас. Нужни са промени в Конституцията, които ще гарантират бързо и ефективно правосъдие, валидно за всички. То ще възстанови чувството за справедливост и ще донесе сигурност. Това е стратегическото решение. А на ниско ниво трябва тотален полицейски натиск спрямо битовата престъпност - кражбите. Ето тук трябва «полицейщина» в добрия смисъл. Полицията да патрулира на улицата, а не да подслушва политици и бизнесмени.
Сините започнаха реформите в здравеопазването и образованието, сега това са две от най-болезнени свери в живота ни, как ще се справите?
Лошото е, че след 2001 реформите останаха недовършени и оттогава всичко върви по инерция. Затова образованието и здравеопазването се сринаха. Трябва дългосрочна национална стратегия, защото това са най-важните сфери. В здравето трябва качествено управление на парите, така че човек да не плаща, след като веднъж са му удържани осигуровки. Пари има, но се управляват зле. Източват се през измислени клинични пътеки, за жалост често във вреда на хората. Парите в бюджета за здраве трябва да се увеличат от 4,5 поне на 6%. Категорично! Здравето не може да е привилегия. То е основно право. В образованието също трябва сурови реформи, които ще върнат децата в училище и ще върнат дисциплината. Уважението към учителя трябва да се възстанови. Това ще стане като му се даде достойна заплата, но и като се подкрепи и защити законово труда му. Матури на всеки етап от обучението. И оценка на училищата и учителите според постигнатия успех от учениците. Но оценяването да бъде външно. На всяка цена.
За колко време предложенията ви ще дадат резултат, кога ще се повиши качеството ни на живот?
Вярвам, че за една година могат да се направят най-належащите законодателни и административни промени за да се даде глътка въздух на бизнеса. През втората година вече ще се усети ръст на доходите и хората ще дишат по-спокойно. Не бива да очакваме чудеса, но трябва да знаем, че има изход от тежката ситуация. Има няколко области, в които мерките трябва да са аварийни - буквално в първата седмица на новото правителство. Те са контрол върху монополите за промяна в цените на енергията, въвеждане на необлагаем минимум, за да се освободят от данъци хората с най-ниски доходи и премахване на ДДС върху лекарствата. Тези мерки не търпят отлагане.
