Ако не вярвате, че има червени мишки, не го казвайте на Мирела Костадинова. Не си позволявайте и да напътствате деца за възможните нюанси в окраската на гризачите, дори да ви се струва, че залитат неестествено във въображението си. Иначе може да провокирате написването на една брилянтна книга, предназначена както за малчугани, така и за хора, които отдавна не се определят като такива.
Няма нищо лошо да запалиш искрата, от която да се роди едно произведение, но едва ли ще си положителен герой в историята на това сътворение. Дори името ти да не бъде споменавано, ти ще си знаеш. Дали пък това няма да отвори очите ти и да прогледнеш, че на цвят мишките могат да бъдат и червени?
Една учителка дава преди време такъв съвет на родител на обучавано от нея дете: „И кажете на Вашата дъщеря да спре да рисува червени мишки”. Това изречение е повод Мирела Костадинова да напише книгата с приказки „Червените мишки”, която бе представена в Детски отдел на Регионална библиотека „Априлов-Палаузов”.
Всяко от изреченията в нея е просто, но както сподели Мирела Костадинова – простите неща са най-трудни. Вероятно защото в тях няма светлосенки, ясни са за разбиране и оплитат мъдруващите тълкуватели на заплетения изказ.
„Червените мишки” е протест срещу съвременната образователна система. Писана е по време на педагогически съвети, докато Мирела Костадинова работи в габровско училище. Те траят часове, а авторката ги определя като „безсмислени”. Героите се движат около нея, а историята с опита да се забрани на едно дете от детска градина да рисува червени мишки е искрата, около която се ражда книгата.
„Коя е една учителка, та да казва какви да са мишките?” – недоумява Мирела Костадинова, която смята, че се убива въображението на съвременното дете. Авторката вярва, че книгата й е доказателство, че могат да съществуват паралелни светове, в които да има всякакви мишки – сини, червени, оранжеви.
Тя казва, че „убиването” на фантазията и порива у децата е престъпление.
„Червените мишки” е създадена в духа на българската приказка. В нея няма нищо модерно или различно от класическите творби с такъв характер. Могат да бъдат открити топлината и човешкото отношение. Илюстрациите са на Калин Николов и прекрасно допълват текстовете. Главни герои са мишки, които обичат книжки; една лисица, решила да се покалугери; лакома оса, таралеж, който практикува медицина; суетна сврака; пияно прасенце, попаднало в полезрението на коварна баба; има и кокошка тиранин. Има какво ли не!
Приятно четене, деца и пораснали деца. Приятно четене и на вас, които се смятате за възрастни, а чрез „Червените мишки” ще откриете, че това изобщо не е така.
Няма нищо лошо да запалиш искрата, от която да се роди едно произведение, но едва ли ще си положителен герой в историята на това сътворение. Дори името ти да не бъде споменавано, ти ще си знаеш. Дали пък това няма да отвори очите ти и да прогледнеш, че на цвят мишките могат да бъдат и червени?
Една учителка дава преди време такъв съвет на родител на обучавано от нея дете: „И кажете на Вашата дъщеря да спре да рисува червени мишки”. Това изречение е повод Мирела Костадинова да напише книгата с приказки „Червените мишки”, която бе представена в Детски отдел на Регионална библиотека „Априлов-Палаузов”.
Всяко от изреченията в нея е просто, но както сподели Мирела Костадинова – простите неща са най-трудни. Вероятно защото в тях няма светлосенки, ясни са за разбиране и оплитат мъдруващите тълкуватели на заплетения изказ.
„Червените мишки” е протест срещу съвременната образователна система. Писана е по време на педагогически съвети, докато Мирела Костадинова работи в габровско училище. Те траят часове, а авторката ги определя като „безсмислени”. Героите се движат около нея, а историята с опита да се забрани на едно дете от детска градина да рисува червени мишки е искрата, около която се ражда книгата.
„Коя е една учителка, та да казва какви да са мишките?” – недоумява Мирела Костадинова, която смята, че се убива въображението на съвременното дете. Авторката вярва, че книгата й е доказателство, че могат да съществуват паралелни светове, в които да има всякакви мишки – сини, червени, оранжеви.
Тя казва, че „убиването” на фантазията и порива у децата е престъпление.
„Червените мишки” е създадена в духа на българската приказка. В нея няма нищо модерно или различно от класическите творби с такъв характер. Могат да бъдат открити топлината и човешкото отношение. Илюстрациите са на Калин Николов и прекрасно допълват текстовете. Главни герои са мишки, които обичат книжки; една лисица, решила да се покалугери; лакома оса, таралеж, който практикува медицина; суетна сврака; пияно прасенце, попаднало в полезрението на коварна баба; има и кокошка тиранин. Има какво ли не!
Приятно четене, деца и пораснали деца. Приятно четене и на вас, които се смятате за възрастни, а чрез „Червените мишки” ще откриете, че това изобщо не е така.
