- Показват уникален фотоапарат на Кемилев, който още снима
Семейството на Тодор Кемилев ще присъства на откриването на изложбата с негови произведения в 17.30 ч. в Художествената галерия. В Добрич са Йоанна Кемилева - Вълчева, най-малката дъщеря на фотографа, председател на секцията по керамика на СБХ, със съпруга си, по-голямата Антоанета, която пристига от Канада, както и съпругата на сина му Теомил Кемилев, който също е бил художник, живял е в Полша, но от година и половина не е между живите.
В изложбата са включени оригинални снимки на Кемилев от архива на Исторически музей, семейни фотоси, предоставени от Йоанна Кемилева, както и голяма част от цветните репортажни фотоси, отразяващи Москва през 60-те години, които са показвани и в Руския културен център на ул. "Шипка" в столицата, с помощта на фотографа Иво Хаджимишев. Изложбата в столицата е била приета изключително добре, разказа Йоанна Кемилева - Вълчева. Идваха хора, които казваха "О, и аз имам снимка при Кемилев" и се радваха.
Тодор Кемилев е роден през 1910 г. в град Добрич и едва 17-годишен поставя началото на своята фотографска кариера, след чиракуване при добричкия фотограф Сасигян. Открива първото си фотоателие през 1927 г. на ъгъла срещу ресторант „Централ" и става представител на фирмата „Аgfa" за България, впоследствие открива още едно фото в Добрич и приемна и фотолаборатория в Балчик. Снима на място хора за новите български паспорти, обикаляйки населените места с мини-лаборатория. През септември 1940 г. заснема с кино-камера тържествата за възвръщането на Южна Добруджа в пределите на България.
През 1942 г. семейството на фотографа се преселва в София. През 1943 г. с камерата си той заснема филм за погребението на цар Борис. Увлечението му към киното е голямо и за кратък период разкрива киносалон в Калофер. По време на бомбардировките в София семейството се евакуира в Елена, където Кемилев отваря свое студио.
Високият професионализъм и репутация му помагат да продължи да работи самостоятелно дори след 9 септември 1944 г., когато всяка частна дейност е национализирана. Той е един от първите осем фотографи, удостоени със званието „фотограф-художник". След 1950 г. "Фото Кемилев" се премества на ул. "Бенковски" 8 - срещу служебния вход на „Зала България".
В началото на 50-те години на 20 век започва да експериментира в областта на цветната фотография, която в този период е почти непозната у нас. През 1964 г. и 1966 г. осъществява две репортажни изложби с цветни фотоси, отразяващи архитектурни пейзажи и мигове от живота във Варшава и Москва.
В черквата "Свети Георги" в Добрич е запазена икона на Света Марина, рисувана от 20-годишния Кемилев. В галерията имат нейна снимка, както и фотоси на други негови произведения. Фотографът умира на 1 юни 1969 г., работейки в своята лаборатория. Четири години по-късно целият негативен и снимков архив, апаратура, лично имущество и апартамент са конфискувани от държавата и безвъзвратно изгубени.
В експозицията в Добрич ще видим първия студиен фотоапарат, предоставен от Йоанна Кемилева, с който баща й работи до края на живота си. Камерата той купува заедно с баща си Ангел Кемилев във Виена през 1927 г. Запазихме този уникален апарат, който може да снима и днес, защото е една камера обскура, пренасяйки го с мъжа ми от ателието, заедно с няколко икони, когато правеха конфискацията, разказа Йоанна Кемилева. През годините фотоархивът на Кемилев натрупва портрети на редица български изпълнители, политически дейци от няколко правителства, включително сватбените снимки от първия брак на Людмила Живкова. Дъщерята признава, че досега не е имала сили и възможност да търси тези конфискувани ценности, но се надява някой ден те да излязат на бял свят.
Зрителите на изложбата в Добричката галерия ще видят и интересни кадри, заснети с камера от сватбата на Тодор Кемилев през 1935 г., грижливо съхранени и прехвърлени на DVD. Експозицията ще открие известния художник-фотограф - Иво Хаджимишев.
От Историческия музей отново се обръщат към всички, които имат снимки на Тодор Кемилев, да ги занесат в музея или в галерията, за да се попълни архива на художника - фотограф. Предложено бе да се помисли и за поставяне на паметна плоча на Кемилев, на което дъщерите му отговориха, че би било голяма чест, но трябва да се организира от общината.
Чуйте в прикачените файлове дъщерите на Кемилев - Йоанна и Антоанета.
