Около 5 млн. тона пшеница от новата реколта очакват в страната специалистите от Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево. Прогнозите са за среден добив от около 400 кг/дка за Южна България и по около 550 – 600 кг/дка за Добруджа. Надеждите на научните работници са, че добивите няма да са по-лоши от миналогодишните, които бяха едни от най-добрите в страната за последните десет години.
„ Независимо от малко по-влажната есен, имаше много хубава зима, водният запас в почвата е много добър, пролетта е хладна и продължителна и много добре се отразява на пшеничните посеви, а заболявания по насажденията почти няма” – коментира в Деня на отворените врати в ДЗИ – Ген.Тошево проф. Иван Киряков – зав.отдел „Селекция на зърнено-житни и бобови култури” към института. Заради значителното засушаване от последните дни в Добруджа, надеждите са за благоприятни климатични условия и краткотрайни валежи от порядъка на 10-15 литра на кв.м. не толкова за житните култури, колкото за пролетниците.
„В момента ние продаваме базови семена под 1000 лв., а чуждата селекция върви над 1 500 лв. Когато обаче изчезне изцяло българската селекция, цената може да стигне много по-високи стойности и вече има такива индикации. Все още има доста известни бизнесмени, чийто умствен багаж е обратно пропорционален на джиповете, които карат и които твърдят, че българската пшеница не е достатъчно качествена и говорят за иновации и нови сортове. Това, че държавата е решила, че няма да има българска селекция и няма да я субсидира, това не означава, че ние не правим иновации. Причината не е в качеството на българските сортове, а в политиката на плащане на качествена пшеница” – категоричен бе проф.Иван Киряков. Според него производителите ще се върнат отново към българската пшеница, когато маржът между качествена и некачествена пшеница стане повече от 70 лв. и когато българската пшеница почне да изчезва.
„До 2013 г. маржът между качествената и некачествената пшеница беше 80 лв., от 2014 г. в страната почна да влиза чуждата селекция и маржът стана 20 лв. Задайте си въпроса – дали тези, които купуват и изнасят зърно не са вързани с тези, които вкарват нови сортове?” – риторично попита проф.Киряков.
Общо 14 сорта обикновена зимна пшеница, 2 сорта тритикале и 1 сорт ечемик, ще предложи на пазара тази година ДЗИ – Ген.Тошево. Новият признат сорт пшеница е „Никодим”.
От догодина в масово производство предстои да влязат пшеничните сортове „Катаржина”, „Ками” и „Сладуна”, два сорта тритикале – „ Атила” и „Акорд” , 4 сорта твърда пшеница – „Мирела”, „Северина”, „Мелина” и „Мирабел” и един нов сорт ечемик – „Тангра”.
Два от сортовете на Института в Ген.Тошево – „Лазарка” и „Мерилин”, са вече официално признати в Турция и ще имат възпроизводство най-малко 10 години, съобщи Кемал Юзтурк, собственик на „Добруджанска семепроизводителна фирма” в турския град Коня, гост на Деня на отворените врати на ДЗИ – Ген.Тошево. В поливни условия от тези сортове се получават над 1 тон семена на декар, като официалните данни при утвърждаването на сортовете са за добив от 1 138 кг/дка при сорт „Мерилин” и 1 292 кг/дка при сорт „Лазарка”. „ Това са много пластични, производителни, качествени, устойчиви и издръжливи на измръзване сортове” – не спести похвалите си за българската селекция турският агробизнесмен.
Сред нерешените проблеми на ДЗИ – Ген.Тошево остава обидно ниското заплащане на научните работници. Над 75% от 245-те служители в института са на минимална работна заплата, а тя се доближава до заплатите на висококвалифицираните специалисти, сподели директорът доц.Илия Илиев. Той се надява на ръководството да бъде дадена възможност да диференцира заплащането,съобразно приноса на всеки конкретен човек.
„Ние не сме търговци, ние се занимаваме с наука и сме направили продукти, които са наистина качествени и които хранят България от 1951 г. Най-големият проблем е, че в Европа има по-трезво мислещи хора за България, отколкото в самата България” – подчерта проф.Иван Киряков.
„ Независимо от малко по-влажната есен, имаше много хубава зима, водният запас в почвата е много добър, пролетта е хладна и продължителна и много добре се отразява на пшеничните посеви, а заболявания по насажденията почти няма” – коментира в Деня на отворените врати в ДЗИ – Ген.Тошево проф. Иван Киряков – зав.отдел „Селекция на зърнено-житни и бобови култури” към института. Заради значителното засушаване от последните дни в Добруджа, надеждите са за благоприятни климатични условия и краткотрайни валежи от порядъка на 10-15 литра на кв.м. не толкова за житните култури, колкото за пролетниците.
В последните години се наблюдава тенденция към намаляване на количеството български семена, които се продават на вътрешния пазар, в това число и на произведените от ДЗИ – Ген.Тошево, споделиха още от ръководството на института. Тази година ДЗИ – Ген.Тошево ще предложи за продан около 500 – 600 тона семена от зърнено-житните култури, информира дирректорът му доц.д-р инж.Илия Илиев.
Почти 25% от селекцията на Добруджанския институт се продава в Турция. „Там нашите сортове, които са характерни с екологична пластичност и високи технологични и хлебопекарни качества са оценявани много по-добре. В нашата страна не се прави разлика между качеството на семената, гони се добив, който носи по-високи приходи за земеделските производители” – коментира доц. Илиев. По думите му по всяка вероятност щебъдат запазени цените на семената от миналата година - около 850 лв на тон за семена от новата реколта и 650 лв на тон за преокачествени, но първокласни семена. Институтът разполага и със запас от около 400 тона семена от зърнено-житни култури от миналата година, а общото количество произведени семена от предходната година е 1100 – 1200 тона.„В момента ние продаваме базови семена под 1000 лв., а чуждата селекция върви над 1 500 лв. Когато обаче изчезне изцяло българската селекция, цената може да стигне много по-високи стойности и вече има такива индикации. Все още има доста известни бизнесмени, чийто умствен багаж е обратно пропорционален на джиповете, които карат и които твърдят, че българската пшеница не е достатъчно качествена и говорят за иновации и нови сортове. Това, че държавата е решила, че няма да има българска селекция и няма да я субсидира, това не означава, че ние не правим иновации. Причината не е в качеството на българските сортове, а в политиката на плащане на качествена пшеница” – категоричен бе проф.Иван Киряков. Според него производителите ще се върнат отново към българската пшеница, когато маржът между качествена и некачествена пшеница стане повече от 70 лв. и когато българската пшеница почне да изчезва.
„До 2013 г. маржът между качествената и некачествената пшеница беше 80 лв., от 2014 г. в страната почна да влиза чуждата селекция и маржът стана 20 лв. Задайте си въпроса – дали тези, които купуват и изнасят зърно не са вързани с тези, които вкарват нови сортове?” – риторично попита проф.Киряков.
Дарик Добрич
Общо 14 сорта обикновена зимна пшеница, 2 сорта тритикале и 1 сорт ечемик, ще предложи на пазара тази година ДЗИ – Ген.Тошево. Новият признат сорт пшеница е „Никодим”.
От догодина в масово производство предстои да влязат пшеничните сортове „Катаржина”, „Ками” и „Сладуна”, два сорта тритикале – „ Атила” и „Акорд” , 4 сорта твърда пшеница – „Мирела”, „Северина”, „Мелина” и „Мирабел” и един нов сорт ечемик – „Тангра”.
Два от сортовете на Института в Ген.Тошево – „Лазарка” и „Мерилин”, са вече официално признати в Турция и ще имат възпроизводство най-малко 10 години, съобщи Кемал Юзтурк, собственик на „Добруджанска семепроизводителна фирма” в турския град Коня, гост на Деня на отворените врати на ДЗИ – Ген.Тошево. В поливни условия от тези сортове се получават над 1 тон семена на декар, като официалните данни при утвърждаването на сортовете са за добив от 1 138 кг/дка при сорт „Мерилин” и 1 292 кг/дка при сорт „Лазарка”. „ Това са много пластични, производителни, качествени, устойчиви и издръжливи на измръзване сортове” – не спести похвалите си за българската селекция турският агробизнесмен.
Сред нерешените проблеми на ДЗИ – Ген.Тошево остава обидно ниското заплащане на научните работници. Над 75% от 245-те служители в института са на минимална работна заплата, а тя се доближава до заплатите на висококвалифицираните специалисти, сподели директорът доц.Илия Илиев. Той се надява на ръководството да бъде дадена възможност да диференцира заплащането,съобразно приноса на всеки конкретен човек.
„Ние не сме търговци, ние се занимаваме с наука и сме направили продукти, които са наистина качествени и които хранят България от 1951 г. Най-големият проблем е, че в Европа има по-трезво мислещи хора за България, отколкото в самата България” – подчерта проф.Иван Киряков.
Дарик Добрич