По повод 1 май се срещнахме с добричлийката Улвие Бекирова, удостоена през 1986 година със званието "Герой на социалистическия труд". Тя е от татарски произход. Получава отличието, когато е на 54 години, тогава работи в Зърнено-фуражния комбинат. Казали й, че е единствената жена в страната с различен от българския етнически произход, удостоена с това звание.
Получила е наградата за успехи в изпълнението на плана за социално-икономическото развитие през Осмата петилетка, обявена за петилетка на научно-техническия прогрес. Спомня си, че по това време в Зърнено-фуражния завод, за първи път в рамките на СИВ, е въведено дистанционно измерване на температурата на зърното. Бърза да отбележи, че дължи званието си на хората, с които е работила и допълва, че винаги е попадала на добри колективи.
Улвие Бекирова е започнала работа през 53-та година. Най-напред е била учител и директор в турска прогимназия в село Телериг, след това като инспектор в отдел "Просвета" е работила в помощ на съществуващите през 50-те години турски училища. После е привлечена на работа в Окръжния комитет на партията като завеждащ сектор "Малцинствен", откъдето я изпращат в село Орляк. По-късно е била политически ръководител в Текстилна фабрика, в АПК и в Зърнено-фуражния комбинат, където остава до пенсионирането си.
Била е член на БКП и до днес е вярна на левите си убеждения. "Каузата и идеите или ги имаш, или ги нямаш. Ако сменяш идеите си значи си лицемерен", смята 80-годишната Бекирова.
Тя си спомня за първомайските манифестации и разказва, че винаги е имала покана за трибуната, но никога не е заставала там. Направила го само веднъж – на един 24 май, защото искала да види сина си с лента "отличник".
В интервю за Дарик Улвие Бекирова разказва още за себе си, за своите убежденията и споделя как живее днес. Разговора с нея можете да чуете в прикачения файл.
