На 31 юли се навършват 150 години от смъртта на Стефан Караджа. От Община град Добрич призовават да поднесем цветя на неговия паметник в знак на почит и преклонение пред саможертвата му в името на Отечеството.
Стефан Тодоров Димов /Стефан Караджа/ е роден на 11 май 1840 г. в село Ичме, Ямболско, което днес носи името му. През 1844 г., в търсене на препитание, семейството му се преселва в близкото с. Дюкмен (дн. Леярово), а през 1847 г. се настанява за постоянно в Северна Добруджа - първоначално в с. Долно Чамурлии, Бабадашко и след 1854 г. в град Тулча.
Там Стефан се записва в местното училище, но поради липса на средства, скоро е принуден да го напусне. Победил по време на сватба прочутия турски борец Гаази Плиса, Караджата попада под ударите на властта. След като известно време се укрива, през 1862 г. емигрира в Румъния.
От този момент започва и неговата революционна дейност. Записва се като доброволец в Първата и Втората българска легия в Белград, през 1866 г. участва в четата, водена от Хаджи Димитър и Желю воевода, и изпълнява различни революционни задачи. На 6 юли 1868 г. заедно с Хаджи Димитър застава начело на чета от 127 души.
В боя в местността Канлъдере край Вишовград Стефан Караджа е тежко ранен и попада в плен. На 12 юли той е откаран в Търново, а по-късно и в Русе. Полумъртъв, е изправен пред съставения от Мидхад паша извънреден съд, наречен криминален съвет, и осъден на смърт чрез обесване. На 31 юли 1868 г. умира от раните си в затвора. Погребан е от баба Тонка.
Стефан Тодоров Димов /Стефан Караджа/ е роден на 11 май 1840 г. в село Ичме, Ямболско, което днес носи името му. През 1844 г., в търсене на препитание, семейството му се преселва в близкото с. Дюкмен (дн. Леярово), а през 1847 г. се настанява за постоянно в Северна Добруджа - първоначално в с. Долно Чамурлии, Бабадашко и след 1854 г. в град Тулча.
Там Стефан се записва в местното училище, но поради липса на средства, скоро е принуден да го напусне. Победил по време на сватба прочутия турски борец Гаази Плиса, Караджата попада под ударите на властта. След като известно време се укрива, през 1862 г. емигрира в Румъния.
От този момент започва и неговата революционна дейност. Записва се като доброволец в Първата и Втората българска легия в Белград, през 1866 г. участва в четата, водена от Хаджи Димитър и Желю воевода, и изпълнява различни революционни задачи. На 6 юли 1868 г. заедно с Хаджи Димитър застава начело на чета от 127 души.
В боя в местността Канлъдере край Вишовград Стефан Караджа е тежко ранен и попада в плен. На 12 юли той е откаран в Търново, а по-късно и в Русе. Полумъртъв, е изправен пред съставения от Мидхад паша извънреден съд, наречен криминален съвет, и осъден на смърт чрез обесване. На 31 юли 1868 г. умира от раните си в затвора. Погребан е от баба Тонка.
