Волумето на Макс: Смени главата
92824
Волумето на Макс: Смени главата
Аз това шоу не съм го гледал. След неговия край станах свидетел на обсъждане колко хубаво и интересно било и как принесло много голяма полза за развитието на семейните отношения у нас на този етап на светло демократично развитие. Ставало въпрос за това твойта булка да дойде при мен, а мойта при теб. Не в онзи, библейския смисъл, ами просто като социален експеримент. Много интересен социален експеримент, който очертавал границите между различните гурпи и прослойки на родния социум – в град, в зачукано село, в малък град, в по-голям град и в столицата. Що се отнася до мащабите на България и то точно в този момент, се сещате колко условни са разликите между гореизброените места за живеене, но както и да е, условието е важно.
Та, гледах как след вълнуващото изживяване хората се променили. Единият съпруг вече не пушел вкъщи и дори подарил на жена си балон с надпис „Обичам те“, а другият... вече забравих какво беше направил. Ако сте следили историята, явно сте наясно от практическите ползи, аз се впуснах в разсъждения как десетките и с годините вече стотици телевизионни шоута много помагат за развитието на българина като личност, успоредно с изпълнение на основната си ентертейнърска функция – да го забавляват. (Междувременно приятел ми сподели, че съм слабопаметен и леко възтъп. Имало подобно – мъже си разменяли съпругите, но по друга телевизия).
Аз това не го помня, но от няколко месеца попадам случайно на друго такова. Уж истински хора играят като артисти, по съвсем истински проблеми и това е идеята. Но крещят като истински колумбийски и индийски актьори. Нали знаете как е там. Скубят коси, викат и плачат. Трети клас, втория срок – кръжок по драматично изкуство. Не зная дали се харчи, аз гледам само оттук-оттам. Към семейните игри да не забравя и една в стил „Коя фамилия ще назове повече синоними на думата „къща“. С думата „синоними“ поздравявам всички майки, татковци, щерки и синове, които усилно мислят над тежката филологическа задача.
Виж, песенните телевизионни шоута убеждават всеки българин колко е талантлив певец е. Не само като шибне две водки на караокето. А винаги и по принцип. Заради бившата си битност на човек, който е мечтал да бъде рокзвезда някога много отдавна, при тях се спирам повечко. Радвам се от сърце. Обичам все същите съдии като жури, обичам и всички, които вече са минали през всички вече подобни шоута, по всички възможни телевизии, във всякакви възможни формати, изпяли всички едни и същи песни, на всички едни и същи авторитети, познати безпощадно на всички зрители от всички краища на България. Колко малка страна, а пълна с толкова много таланти! Разбира се, за да не прокопсаме и за да не залеем света със своя нечовешки талант са ни виновни международният еврейски заговор, новият световен ред, масоните, дядо Господ и марсианците.
Не по-малко радостни за мен са и папарашките шоута. Те пък, дават вяра и сила на всеки нашенец, че става за журналист и онези боклуци, дето скъсват парите по медиите само са му взели заслуженото място. В тези предавания с радост се лансират клипчета, заснети с телефон със счупена лупа, от които смътно се вижда как осморазрядна чалга тупалка повръща пияна на паркинга на някой мол. Или нейното гадже я е увековечило дигитално как му прави френска любов във ваната на двустайната им обител. Самочувствието на създателите на такива папарашки шоута е не по-ниско от това на репортер от „Нешънъл Инкуайърър“.
Капак на всички обаче поставя онова шоу, което от години цепи мрака на безпросветния растеж на българина към светлата демокрация. Онова, което убеждава всички, че стават за звезди. За ВИП. За най-важните персони в обществото. За хайлайф. Дори и да са ватмани-педерасти с вкус към лилави очила във формата на сърце. Дори и да са паразити, наследили слава от авторитета на комунистическите си предци. Дори и да са чукундури с претенции, попаднали там по извратената воля на психолози. Посърнали естрадни величия. Или обикновени проститутки, наречени „топ манекенки“ или „чалга фурии“. Тяхната ВИП роля е изключително важна и силна за подражание – да „бъдат себе си“. Да бъдат себе си означава в изключително личен и неповторим стил да пърдят, да се оригват и почесват там, където ги сърби заради седем дни неизкъпано пред камера, която уж е скрита.
Смени жената, а? Смени главата!
Та, гледах как след вълнуващото изживяване хората се променили. Единият съпруг вече не пушел вкъщи и дори подарил на жена си балон с надпис „Обичам те“, а другият... вече забравих какво беше направил. Ако сте следили историята, явно сте наясно от практическите ползи, аз се впуснах в разсъждения как десетките и с годините вече стотици телевизионни шоута много помагат за развитието на българина като личност, успоредно с изпълнение на основната си ентертейнърска функция – да го забавляват. (Междувременно приятел ми сподели, че съм слабопаметен и леко възтъп. Имало подобно – мъже си разменяли съпругите, но по друга телевизия).
Аз това не го помня, но от няколко месеца попадам случайно на друго такова. Уж истински хора играят като артисти, по съвсем истински проблеми и това е идеята. Но крещят като истински колумбийски и индийски актьори. Нали знаете как е там. Скубят коси, викат и плачат. Трети клас, втория срок – кръжок по драматично изкуство. Не зная дали се харчи, аз гледам само оттук-оттам. Към семейните игри да не забравя и една в стил „Коя фамилия ще назове повече синоними на думата „къща“. С думата „синоними“ поздравявам всички майки, татковци, щерки и синове, които усилно мислят над тежката филологическа задача.
Виж, песенните телевизионни шоута убеждават всеки българин колко е талантлив певец е. Не само като шибне две водки на караокето. А винаги и по принцип. Заради бившата си битност на човек, който е мечтал да бъде рокзвезда някога много отдавна, при тях се спирам повечко. Радвам се от сърце. Обичам все същите съдии като жури, обичам и всички, които вече са минали през всички вече подобни шоута, по всички възможни телевизии, във всякакви възможни формати, изпяли всички едни и същи песни, на всички едни и същи авторитети, познати безпощадно на всички зрители от всички краища на България. Колко малка страна, а пълна с толкова много таланти! Разбира се, за да не прокопсаме и за да не залеем света със своя нечовешки талант са ни виновни международният еврейски заговор, новият световен ред, масоните, дядо Господ и марсианците.
Не по-малко радостни за мен са и папарашките шоута. Те пък, дават вяра и сила на всеки нашенец, че става за журналист и онези боклуци, дето скъсват парите по медиите само са му взели заслуженото място. В тези предавания с радост се лансират клипчета, заснети с телефон със счупена лупа, от които смътно се вижда как осморазрядна чалга тупалка повръща пияна на паркинга на някой мол. Или нейното гадже я е увековечило дигитално как му прави френска любов във ваната на двустайната им обител. Самочувствието на създателите на такива папарашки шоута е не по-ниско от това на репортер от „Нешънъл Инкуайърър“.
Капак на всички обаче поставя онова шоу, което от години цепи мрака на безпросветния растеж на българина към светлата демокрация. Онова, което убеждава всички, че стават за звезди. За ВИП. За най-важните персони в обществото. За хайлайф. Дори и да са ватмани-педерасти с вкус към лилави очила във формата на сърце. Дори и да са паразити, наследили слава от авторитета на комунистическите си предци. Дори и да са чукундури с претенции, попаднали там по извратената воля на психолози. Посърнали естрадни величия. Или обикновени проститутки, наречени „топ манекенки“ или „чалга фурии“. Тяхната ВИП роля е изключително важна и силна за подражание – да „бъдат себе си“. Да бъдат себе си означава в изключително личен и неповторим стил да пърдят, да се оригват и почесват там, където ги сърби заради седем дни неизкъпано пред камера, която уж е скрита.
Смени жената, а? Смени главата!
