Велика събота – краят на страданията
Велика събота – краят на страданията / netinfo

 

В днешния последен ден от Страстната седмица Христос слиза в ада, за да разчупи веригите на смъртта. Това е и ден, когато апостолите обезверени са мълчали след разпъването на Исус на кръста, изплашени и отчаяни, че Този, който се следвали е погинал, а не ги е избавил от римското подтисничество, както те са си представяли. Много пъти преди разпятието, Той им говорил за това, че трябва да погине на кръст, а след три дни да възкръсне, но те не разбирали казаното и не го приемали.
След разпъването на Христос, според тогавашните обичаи на юдеите, съветниците Йосиф и Никодим, с разрешение на римската власт свалили тялото Му от кръста, обвили го в плат с благовония и Го положили в нов каменен гроб.
Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус е предрекъл възкресението си. Страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, те измолили от Пилат военна стража на гроба и го запечатали с респектиращия римски печат.
Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден", когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.
Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и
покъртителни изживявания. Защото страст означава страдание. А страданията Христови са прелюдия към вечния живот.