Румен Ангелов е бивш член на ССД, депутат от 40 Народно събрание, бивш зам. председател на общинския съвет в Бургас, международен консултант и политически анализатор.
През 2007 год. учреди „Орден на костенурката" и го връчи публично от трибуната на Парламента на тогавашния премиер Сергей Станишев заради инфраструктурния геноцид към Бургаска област, довел до транспортен хаос по Черноморието.
В момента е неутрален, т.е равноотдалечен от всички действащи десни партии.
Мислите ли, че в момента наблюдаваме подмяна на ценнностите в дясното пространство и партия ГЕРБ е заела мястото на така наречената „автентична" десница в България?
Едно политическо влияние се формира на избори. Колкото избиратели те подкрепят, толкова е голямо политическото ти влияние. "Подмяна" е някакъв друг термин, който е свързан с нещо не чак толкова добро или с някакви политически игри или финансови. Така че аз лично за подмяна едва ли бих могъл да говоря.
В момента „автентичната" десница, можем в кавички да я слагаме или не, на практика почти приключи съществуването си. Явно е, че огромната част от дясно мислещите хора в държавата, подкрепи ГЕРБ и то не само на последните избори, а и на предишните. Това не е подмяна, а политическо влияние.
Според вас има ли бъдеще в този формат „Синя коалиция", към която се прикрепиха други партии? Би ли могла да развива влиянието си или ще го губи. Каква е вашата прогноза?
Много лидери, много вождове. Десетилетия вече скандали в десницата. Прикрепват се към нещо здраво, унищожават го в най-различен ред и в най-различна последователност. Дори ако се върна в моите действия като десен човек и десен политик, се сещам защо напуснах партията си ССД и това, което се наричаше някакъв сегмент от десницата. Напуснах защото започнаха да се правят точно такива безпринципни преговори, разговори, коалиции, прикрепяния, подкрепяния, от което губи смисъл самата дясна политика. Не за първи път ще кажа, че това е вредно за българската десница. Вредно е защото, отдавна е време тези хора, които ги наричат „стари" лидери от автентичната десница, която вече според мен и не съществува, да се махнат, не да отстъпят встрани, а да се махнат от този процес, защото те са вредни за развитието на дясна политика в България.
Смятате ли, че в България има ресурс като нагласи, като очаквания и дори като хора да се създаде силна дясна партия извън ГЕРБ?
Да, със сигурност. Убеден съм в това и ако сравним резултатите от последните президентски изобри с резултатите от местните избори, там ще видим такива факти. Ясно е, че на тези избори дясномислещите хора в България в голяма степен нямаха за кого да гласуват, нямаха свой кандидат.
Вземете резултатите в Бургас. „Синята коалиция" събра почти 4000 гласа, а кандидат -президентът Румен Христов събра около 1400 гласа. Това означава, че дори и онези хора, които явно поддържат дясна ценностна система в себе си, не искат да гласуват за Румен Христов не като човек или като личност или като развил се политик, когото лично познавам, той ми е приятел и е човек с качества, но отказаха да го подкрепят точно заради тези задкулисни преговори и нелогични нови коалиции на регионално и национално ниво. На лидера на СДС каква точно му беше идеята да подпише споразумение с такива стари лидери като Бакърджиев, като Софиянски и като Любен Дилов - син, който пък нищо общо няма с десницата, защото „Гергьовден" аз не мога да се сетя точно каква дясна формация е. Тя е формация, която се нагажда, така почна да се нагажда и моята бивша партия ССД и моят бивш лидер Стефан Софиянски, така се нагажда и Бакърджиев и един куп такива формации, които се състоят от лидерите си. Никаква логика нямаше в това споразумение и е нормално този отлив и тази липса на подкрепа да се получи. В регионален план виждаме 4000 към 1400, в национален план също 1 към 4. На всеки четири човека, които подкрепиха „Синята коалиция" или десните коалиции, защото те не навсякъде се появиха под това име, един от четири човека подкрепи кандидат -президента Румен Хистов. Получи се разруха.
Значи 65-66 000 гласа събра в национален план Румен Христов, което е 1.96%. Направо е трагичен резултат. Аз сравнявам този резултат с постигнатото от Неделчо Беронов , който знаете, че е изключително почтен, но грохнал възрастен мъж. Той се яви на избори и тогава за нас това беше потресаващо нисък резултат, а сега правим осем пъти по-нисък резултат.
Това са нелогични разговори, задкулисни, за никому неизвестни като цел. Няма развитие, няма дясна политика. „Синята коалиция" според мен може да е основа за развитие на десницата, но във вида, в който беше подписана.
Аз съм убеден, че ако се бяха явили на избори като „Синя коалиция", резултатът специално на президентските избори щеше да бъде много по-различен.
Досега говорихме за това дали може да има силна дясна партия извън ГЕРБ, а може ли да има силна дясна партия извън „Синята коалиция"?
Да, би могла да бъде гръбнак за развитие, но при всички положение без присъединяване на разни пети, шести , двайсети, стотен субект, някакъв стар лидер, който си мисли, че може да прави нещо, който не отчита, че времето се е променило, че идват млади хора. Категорично считам че лидерът на СДС Мартин Димитров и кръгът около него допуснаха тежки политически грешки с подписването на това споразумение.
Също считам, че в ДСБ има наченки и се виждат вече нови примери Прошко Прошков и Светльо Малинов. Това са млади хора, ново поколение политици. Младите хора ги разбират какво говорят. А младите хора не разбират какво им говори Иван Костов, например. Не разбират какво им говорят старите лидери, все едно от каква формация са, защото в десницата вече има много формации. В този смисъл „Синята коалиция" би могла да бъде гръбнак, мост, преход към развитие на дясна партия.
Убеден съм, че в България ще има дясна партия, която с течение на времето ще стане фактор в политиката извън ГЕРБ. С това не искам да кажа, че ГЕРБ не е дясна партия.
Напротив, ясно е, че в дясното пространство най-голяма подкрепа събира ГЕРБ. Друг е въпросът на кой как му изнася това нещо. Има десни политици, които казват, че ГЕРБ не е дясна партия, но заемайки позциция чрез ГЕРБ, си сменят тезата и казват, че тя вече е дясна партия. Мога да дам такива десетки примери.
ГЕРБ води ясна дясна политика финансова, вижте действията на финансовия министър , вижте бюджета на държавата, вижте самия инвестиционен процес в условията на криза. Това са ясни десни практики, които ГЕРБ използва. Чисто политически не трябва да забравяме, че ГЕРБ е член на ЕНП, а това в никакъв случай не центристка нито лява европейска формация, а чисто дясна.
Друг е въпросът на кой как му изнася това.
Аз лично съм на позицията, че в България трабва да се развие чист десен формат и той трябва да бъде нов. Може да ползва практики от досегашните десни партии, но в никакъв случай не може да се развие от старите лидери, от старите партии...
За мен говореното на старите лидери и говоренето на десницата, посланията, които печелеха две десетилетия избори, са неразбираеми, защото порасна едно цяло ново поколение, на което му е все едно какво означава антикомувизъм.
Антикомунистическото говорене вече не е дясно послание, няма кой да го разбере. То е послание за мене, то е послание за хора, които сме живяли и патили в предишния строи, но не е послание за моите синове.
Освен това вече сме членки на ЕС, на НАТО. Това бяха силни послания преди петнайсет години, преди десет години, но сега те вече са факт. В България няма комунизъм, членки сме на всичко, на което сме искали да бъдем. Така че старите послания, старите лидери, старите партии изживяха и изпълниха ролята си и единствено трябва да им кажем „Благодаря, махнете се, а не да отстъпите встрани"
Да разбирам ли, че новият десен проект трябва да привлича българите към себе си, избирателите, а не лидерите?
Аз през цялото време говоря за десни политики, за дясна политика. Ако говорим за лидери, казвам, че те са изпълнили своята историческа роля, за което им благодарим. Винаги политиката привлича подкрепа, която се изразява на изборите с подкрепа на гласоподавателите, на българите разбира се. Така че ясно е, че говоря за дясна политика и за привличане на огромен брой десни симпатизанти, на хора, които разбират тази политика и разбират полезността на дясната политика, защото тя единствено води до качествен растеж и в икономиката и в живота на хората.
Какви са опасностите пред десницата извън ГЕРБ , ако това, което казвате не се случи? Ако продължат по стария сценарии лидери без реална подкпера да се сдружават, надграждат и изграждат ...какво би се случило тогава?
Каква по-голяма опасност от това, че вече десницата „извън ГЕРб", както казвате вие, старата десница или автентичната, колко пъти подред се явяваме на избори, за да минем четирите процента. Сега стигнахме дотам да се борим да минем двата процента. За каква опасност говорим. Това е погром.
На практика няма политическа подкрепа, на практика този формат десница, която не произвежда политика, не съществуна. Човек и със затворени очи да бъде, ще го види и чуе.Ще го резбере. И ми е странно, че доста от тези лидери, които не знам на какво са лидери, освен на миналото, искат да плодължават да играят един и същи филм в различни серии, но този филм всеки път при прожектирането си събира все по-малко хора.
Това вече граничи с нулева подкрепа като политика в национален план.
А що се отнася до това, какво може да се случи, то се е случило.
За мен старата автенична десница във вида си, който беше, не съществува.
Изключително вредно е, ако едни петнайсетина двайсет души основно, които се появяват и се идентифицират все още като носители на новото, на развитието, на прогреса, на растеж, не се оттеглят, защото те носят само беди на държавата, защото аз имам липса на десен субект, имам липса в себе си на политика, за която да гласувам, липса на политика, в която да участвам, да дам някакъв принос и така като мен се чувстват стотици хиляди българи.
