На 10 август 2018 г. завърши подводната експедиция на Националния исторически музей в района на остров Свети Тома. Експедицията се финансира от Министерство на културата по предварително спечелен проект. Ръководител на проучванията е проф. д-р Иван Христов. В състава на експедицията се включва инж. Кирил Велковски - геофизик към Центъра за подводна археология в Созопол, инж. Тотьо Ангелов - геодезист от фирма Картпроект, водолази от Общински водолазен център-Созопол с ръководител Тенчо Тенев.
Проучванията са естествено продължение на сухоземните проучвания на острова от месец юни, при които бяха локализирани и частично разкопани тракийско ямно светилище, структури от късноантичната епоха и средновековен манастир.
Археолозите разказват, че методиката на проучване на острова през сезон 2018 е свързана с използването на комплексния метод на изследване на крайморски обекти, илюстрирани с дейността на Националния исторически музей и Центъра по подводна археология-Созопол. Така са проучени и микрорайони като устието на р. Ропотамо, залива Вромос, Античният и Средновековен Несебър, късноантичната крепост Акра, Анхиало и др., където археологическите проучвания от сушата продължават и под вода.
Първите изследвания след сушата са осъществени от геодезистите на инж. Ангелов. В резултат на геодезическите работи в най-плитките участъци на подводния риф са получени данни за дълбочината на рифа, свързващ Андрея баир и остров Свети Тома. Измерванията показват, че рифът е разположен на дълбочина средно от 2 м. В плитчините му, където е рисковано да влезе лодка, измерванията са били направени с помощта на водолази.
Следващата стъпка в проучванията е свързана с дейността на екипа на инж. Велковски, който провежда морско археологическо проучване с използване на комплекс геофизични не-деструктивни методи в акваторията на остров Свети Тома. Специално пригодена лодка на Центъра за подводна археология, изпратена от неговия директор д-р Калин Димитров, навлиза в по-дълбоките участъци около острова. Лодката е оборудвана със скъпоструваща апаратура, която "вижда всичко под водата". Управлявана е от опитния капитан и водолаз Радостин Пенев, който преди да започне работа в Центъра за подводна археология има дългогодишен стаж под вода в Скандинавия.
В рамките на подводните проучвания са извършени водолазни спускания под вода в състав на трима водолази под ръководството и присъствието на проф. Христов. Подводните издирвания обхващат всички страни на острова на дълбочина до 15 м и са осъществeни в рамките на 5 работни дни през август 2018 г. Картирани са две места с ниска концентрация на фрагментирана керамика. Първата зона, в която се откриват силно фрагментирани керамични съдове с най-обща датировка I хил. пр.Хр., е разположена в югозападното продължение на острова на дълбочина едва метър. Тук са заснети множество каменни блокове с прави стени и следи от обработка, някои с дължина и широчина 1 м. Тези блокове се откриват перпендикулярно на подводния риф и са част от силно разбита от морските стихии структура, преграждаща острова от достъпната в миналото западна страна. Вероятно се касае за неизвестна до този момент крепостна стена, дело на древните траки.
От южната страна на острова на дълбочина 9 м интерес предизвиква откриването на част от късноантична амфора и добре обработени варовикови блокчета, които са били предназначени за древен строеж на острова.
Археолозите са категорични, че островът в миналото е бил полуостров. Доказателство за това са измерванията на ясно очертаващия се широк риф, който свързва материка със сегашния малък черноморски остров. По средата между сушата и острова най-дълбоката част е едва 2 м. Предвид общото покачване на водите на Черно море в периода 7-13 в. големият провлак, свързващ Свети Тома с материка, е залят. Тук трябва да се вземе под внимание, че всички залети структури в крайбрежната зона на провинция Хемимонт от периода 5-7 в. се намират на дълбочина от 0,50 до 1,40 м. По-ранните градежи от Елинистическата и Класическата епоха може да се търсяът на по-голяма дълбочина до 6-8 м. Тези предварително оповестени изчисления са индикация за коренно различна брегова ивица в древността от сегашната, както и на сравнително по-голяма сухоземна територия на обектите от Късната Античност, в т.ч. и изследвания остров, обобщават специалистите.
Екипът, осъществил проучванията на суша и под вода, подготвя подробна публикация за изследванията си и вече планира нови морски приключения, свързани с програмата на Националния исторически музей.
