„Всичко що е в парцел номер 65 е собственост на Иван Нончев. Няма дюни, няма маймуни“. С тези думи в кулоарите на съдебната палата в Бургас генерал-майор Тончо Михайлов /на снимката вдясно/, бивш директор ОД на МВР-Стара Загора, а сега, по думите му, „пенсионер, който си почива в каравана на първа линия на морето“, влезе в духовития тон на днешния процес за разораните дюни на къмпинг "Смокиня".
Третото заседание по делото, в което генералът бе призован като свидетел, протече в приповдигнато настроение сред магистрати, обвиняеми и свидетели. Правната лексика деликатно отстъпи пред романтиката на морето, пясъчните възвишения и лилиите върху тях: „Ако аз съм морето, а прокурорът е караваната, къде са пясъчните възвишения“, обърна се с карта в ръце председателят на съдебния състав Катя Господина към свидетеля Костадин Мархолев. Той е бивш зам.-кмет в Община Созопол и също собственик на парцел в къмпинг „Смокиня“.
Мархолев сподели експертни наблюдения върху управлението на ценните природни образувания и маржовете в позицията на държавата спрямо тях. В показанията си той заяви: „От 1985 г. съм управител на този къмпинг. После – член на борда на директорите, заместник-кмет. Толкова години този къмпинг беше на държавата, има асфалтови алеи, тоалетни. Много комисии минаха оттам. Веднъж бяха защитени територии, друг път - не. Когато не беше защитена територия му променихме статута. През 2004 г. дойде една и каза, че всичко това са защитени територии и е забранено да се къмпингува. Започнаха да пишат актове“.
Лалка Димитрова
Мархолев не пропусна да отбележи, че е отлично запознат с темата, защото през дългогодишния си професионален път е заемал такива длъжности в Созопол, че познава всички хора. Но пък в съдебно заседание не можа да си спомни подробности от топографските граници на дюните на къмпинг „Смокиня“.
„Не си спомням дали нямаше лози там“, каза той.
„Вие сте историята на Созопол. Интересно е, че помните през един имот“, отбеляза председателят на съдебния състав. В непринуден разговор опита да превърне разпита си пред съда и вторият свидетел - бившият собственик на парцела с разораните дюни - Пламен Иванов. Той определи казуса като „лакърдия във Фейсбук“, но пък председателят на съдебния състав Катя Господинова набързо го скастри за по-свободния изказ в залата.
„Този парцел го имам от 18-20 години. Беше един декар, но държавата ми отне 317 квадрата… за плаж. Когато отидох, там имаше само каравани и палатки. Собствениците им бяха много нахални. Избутваха пясъка, за да си поставят караваните, те са заравнили тези пясъчни хълмове. Заравяха варели там за септични ями. Коловете от лозите пък използваха да ги подпират“, разясни компетентно Иванов. Според него, след инвазията на къмпингуващите в бившия му имот нямало вече дюни, а насипи, които Иван Нончев „подравнил“.
„Когато надутият балон на общественото мнение влезе в съдебната зала, правосъдието излиза през прозореца. Иван е млад човек, със сериозен бизнес. И докато вие надувате балони, той ремонтира камиони“, обобщи ген.-майор Тончо Михайлов.
А след това намери за необходимо пространно да разясни що е то дюна: „Дюна не е българска дума. Българската дума е пясъчник. А пясъчниците се образуват от капризите на природата. Обаче си задавам един такъв въпрос: Значи ли, че ако тази година капризът на природата е бил да затрупа пясъчната дюна, ти си си загубил собствеността си? Не значи! И освен НАТУРА 2000 има други важни закони, като Закона за собствеността, Конституцията. Това е също хубаво да се уточни, а не да се надува едностранно балона. Тази природна забележителност я почиствам аз и жена ми. Не можем да гледаме мръсотиите, които се изхвърлят там. Вие ревете за тези дюни, но искам да ви кажа, че това са тоалетни, едно бунище, пълно със спринцовки. Това са толкова милите ви дюни.“
Лалка Димитрова
Подсъдими в процеса са бизнесменът и собственик на автосервиз Иван Нончев и багериста Манол Пазвантов. През януари т.г., според обвинението, Нончев поръчал на Пазватнов срещу 1000 лева да разоре с верижна техника дюните пред караваната му, понеже скривали изгледа към морето. Прокуратурата посочва, че безвъзвратно са унищожени близо 1 300 кв. м природни забележителности. Съдът отложи делото за 11 декември тази година.
