Българската православна църква почита днес паметта на Преподобни Антоний Велики. Празникът се нарича Антоновден. Антоний е роден около 250 година в Египет. Той останал кръгъл сирак на 20- годишна възраст, раздал богатото си наследство на бедните и отишъл да живее в египетска гробница, изсечена в скалите.
Легендата разказва, че в една нощ през нейните отвори преминали пълчища зверове и гадини, които му нанесли смъртоносни рани. Тежките травми и белези, обаче, изчезнали изведнъж от проникнала през тавана небесна светлина. Усещайки небесната помощ, Антоний попитал:
„Къде беше Исусе ? Защо не се появи отначало, за да изцериш моите рани ?“ След което се чул глас „Аз бях тук Антоний, но чаках да видя твоето мъжество. И сега, понеже храбро се бори, аз всякога ще ти помагам и ще те направя именит по целия свят“.
После Антоний прекарал 20 години от живота си в пълно усамотение в пустинята. При него идвали болни и страдащи хора, които той лекувал с разговори. Препоръчвал им да не благодарят нему, а само и единствено на Бог. На 104 години победил в открит спор привържениците на арианското учение.
Този негов успех бил наречен „тържество на християнството“. През следващата година починал и бил погребан на тайно място. Неговите мощи били открити доста по-късно и тържествено били пренесени във Виена, където се намират и в момента.
В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести.
Познат е и като Лелинден, защото с “леля“ се наричат чумата и шарката. Днес е забранено жените да предат и да варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и синята пъпка. Правят се содени питки, намазани с мед, петмез или маджун. Те се раздават на близки и съседи за здраве.
Името Антон произхожда от гръцката дума „анто", което значи цвете. В народните представи двамата братя близнаци Антон и Атанас са ковачи, изобретили ковашките клещи. Днес празнуват Антон, Антония, Антоана, Антоанела, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Доника, Дончо, Донка, Донна, Драгостина, Тончо, Тоника, Тонка, Тонко, Тоня, Тони.
