На 16 ноември църквата почита паметта на Свети Матей. За живота на светия евангелист са запазени малко сведения. Той бил брат на Св. ап. Яков Алфеев и както други апостоли, проповядвал Христовото учение и ходил в много и далечни страни: Мидия, Персия, Партия и Индия. Преданието разказва, че той отишъл при един див народ с лоши нрави и обичаи. Там му се явил Господ, дал му жезъл и му заповядал да го забие в земята, като обещал, че тоя жезъл ще принесе плодове, а от корена му ще протече чуден извор.
Действително, Матей, като събрал всички жители, посадил жезъла, който цъфнал и пред очите на изумения народ се покрил с чудни плодове. От корена му бликнал бистър извор. Всички се затичали към това дърво, пили вода от чудесно появилия се извор и, по внушение на апостола, приемали тук Св. Кръщение, след което излизали от водата духовно обновени.
Св. евангелист Матей завършил живота си мъченически. Неговите страдания и смърт били ознаменувани с много чудеса. Когато искали да го вземат, за да го подложат на мъчение, лицето му поразило гонителите с чудесна светлина. Те ослепели, но той с молитва им възвърнал зрението. Пламъкът не се докоснал до него при мъченическия му подвиг. И когато накрай той предал Богу духа си, мъчителите с ужас и изумление изповядали Божията сила, изказали почит към светите му мощи и станали ревностни християни.
Обикновено на иконите, изобразяващи Св. Матей, изобразяват до него, като тайнствен символ на евангелиста, ангелоподобен човек, изразявайки с това кротостта на неговия дух и чистотата на учението.
