Кривия тунел
Кривия тунел / Снимка: БГНЕС
Народните представители от ПП ГЕРБ Даниела Савеклиева, Александър Мацурев, Георги Динев, д-р Емил Тончев и Стефан Апостолов поставиха пред регионалния министър Николай Нанков въпроса за привеждането на тунел „Кривия“ в добро експлотационно състояние.

По главен път Е-79 трафикът е изключително натоварен през летния сезон, а състоянието на тунела не е добро - по облицовката му има обилни течове, на места има пропадане на тротоарния блок и асфалтовата настилка. Освен това светофарната уредба и осветителните тела са остарели и силно износени.

Народните представители поискаха от министър Николай Нанков да им предостави информация какви действия са предприели МРРБ и Агенция „Пътна инфраструктура“ за привеждане на тунела в добро експлотационно състояние и осигуряване на безопасно движение.

В свой отговор министър Николай Нанков отговори:
Дължината на тунел „Кривия" е 343 м. Движението в него се осъществява двупосочно в едно платно с две ленти за движение. Габарит на тунела: платно за движение 8,50 м и два тротоара по 1,0 м.

През 2017 г. бе назначена междуведомствена комисия с представители от Агенция „Пътна инфраструктура", Института по пътища и мостове, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерство на вътрешните работи, експерти от Университета за архитектура, строителство и геодезия и други, която да направи проверка на състоянието на тунелите по републиканските пътища, включително и на състоянието на тунел „Кривия".

Комисията е констатирала редица дефекти и повреди по съоръжението, както например надлъжна пукнатина в петите на свода, чиято ширина варира; по облицовката на тунела има обилни течове, силно изразени в дясната страна; на около 120 м от портала страна Благоевград се наблюдават силни течове и „издуване" на облицовката в областта на петите на свода; има следи от задиране по облицовката от преминаващи тежкотоварни МПС; наблюдава се пропадане на тротоарния блок и асфалтовата настилка; констатирана е начална корозия по елементите на носещата стоманена конструкция по цялото протежение на съоръжението и др.

Комисията е предложила краткосрочни и дългосрочни действия за подобряване експлоатационното състояние на тунела. Агенция „Пътна инфраструктура" е предприла съответните действия за изпълнение на мерките.

Въведена е своевременно нова организация на движението за намаляване скоростта на движение на МПС, преминаващи през тунела.
Проведена е процедура за възлагане на обществена поръчка и е подписан договор с изпълнител на проучвателно-проектантски работи и строителство /инженеринг/ с Обединение „Геопът Тунел Кривия" с партньори: „Геострой" АД и „Пътстрой-92" АД, на стойност 3 212 721,60 лв. с ДДС.

Проведена е процедура за възлагане на обществена поръчка и е подписан договор за консултантска услуга – строителен надзор с „Пътконсулт 2000" ЕООД на стойност 54 720,00 лв. с ДДС.

Общият срок за изпълнение на поръчката (проектиране и строителство) е 420 календарни дни, от които 120 (сто и двадесет) календарни дни за изпълнение на проектирането и 300 календарни дни за изпълнение на строително-монтажните работи. Обектът е включен в програма „Основен ремонт" на АПИ за 2018 г. и средствата са осигурени от бюджета на агенцията.

Проучвателно-проектантските работи стартираха на 11.04.2018 г., като е предвидено проучвателните дейности да бъдат извършвани в тъмната част на денонощието – от 22 ч. до 5 ч. сутринта, за да не се затруднява интензивният трафик през Кресненското дефиле и за осигуряване на безопасност на движение на шофьорите и на работещите екипи.

При разработването на проекта за ремонт на тунела ще се потърси възможност за привеждане на динамичния габарит на съоръжението и ще се извърши реконструкция на пътното платно в съответствие с нормативните изисквания. Проектът за ремонт на тунела трябва да бъде насочен към дълготрайността на всички елементи на конструкцията.

Целта на проекта е подобряване на технико-експлоатационното състояние на тунела и пътното платно в участъка на съоръжението и осигуряване на безопасни условия за движение.

Автор: Ивайло Урдев, стажант-репортер