Днес се навършват 66 години от държавния преврат, извършен от Отечествения фронт - обединение на комунисти, земеделци и Военния съюз "Звено". В ранните часове на деня Отечественият фронт арестува представителите на властта, след като на 8 септември съветските войски вече са в България.
Отделни бойни групи завземат сградите на Министерството на войната, на вътрешните работи, телеграфа, радиото, гарата и други възлови обекти в София. Правителството на Константин Муравиев е арестувано, а по Радио София е обявен съставът на първото правителство на Отечествения фронт.
Новото просъветско правителство е оглавено от Кимон Георгиев (9 септември 1944 - 31 март 1946). Веднага са публикувани са и първите укази на Министерския съвет: за разпускане на последното и за утвърждаване на новото правителство. Назначени са на нови регенти - Тодор Павлов, Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски.
Разпуснато е 25-ото Народно събрание. Потвърден е държавният монопол върху българското радио. Публикувано е постановление на Министерския съвет за сформиране на Народна гвардия и Народна милиция.
Съставеното коалиционно правителство включва: Българска работническа партия (БРП) с 4-ма представители (Добри Терпешев, Антон Югов, Минчо Нейчев и Рачо Ангелов), БЗНС – 4-ма (Никола Петков, Асен Павлов, Борис Бумбаров и Ангел Държански), "Звено" – 4-ма (К. Георгиев, Петко Стайнов, Дамян Велчев и Станчо Чолаков), БРСДП – 2-ма (Григор Чешмеджиев и Димитър Нейков) и два независими интелектуалци (Петко Стоянов и Димо Казасов).
Кабинетът незабавно се обръща към СССР с молба за примирие и съветското командване прекратява военните действия срещу България от 22 ч българско време. Регентите княз Кирил и ген. Никола Михов подписват укази за разпускане на 25-то ОНС и за създаване на три нови министерства - на народното здраве, на социалната политика и на пропагандата.
По-късно съставеното отечественофронтовско правителство освобождава дотогавашните членове на Регентството - княз Кирил Преславски, проф. Б. Филов и ген. Н. Михов (по-късно те са арестувани и съдени от Народния съд). Избран е нов състав на Регентсвото, в който влизат проф. Венелин Ганев (независим), Цвятко Бобошевски (независим) и Тодор Павлов (комунист).
Извършената на 9 септември 1944 г. промяна във вътрешнополитическия живот на България коренно се различава от държавните преврати от 1881, 1923 и 1934 година, при това не само по начина на извършване, но и по своите резултати. След обявяването на война на България от СССР (5 септември 1944 г.) в редица селища на страната се установява отечественофронтовска власт, разбиват се затвори, избухват стачки – на трамвайните служители в столицата, на миньорите в Перник и други, започват да се организират демонстрации и митинги.
Преминаването на границата от войските на III Украински фронт дава нов тласък на "революционните събития" в страната. Правителството на Муравиев дава заповед на българската войска да не оказва въоръжена съпротива на частите на Съветската армия. Денят на преврата е насрочен за 8 срещу 9 септември 1944 г., малко след 2 часа след полунощ е завладяно Военното министерство, след което са овладяни други стратегически обекти в столицата – Министерството на вътрешните работи, Централната поща, Радиото, Централната гара и др.
Отечественият фронт (ОФ) е обществено–политическа организация, образувана през 1942 г. На 17 юли 1942 г. по нелегалната радиостанция "Хр. Ботев" е оповестена програмата - тя определя като общонационални външнополитически задачи: скъсването на съюза с Германия и други държави от Хитлериската оста, изтегляне на германските войски от България, спиране износа на храни и материали за Германия, възстановяване на дипломатическите отношения със СССР, САЩ и Англия. Задачите, свързани с демократизацията на страната, са: незабавно освобождаване на цивилните и военните лица, преследвани заради техните идейни убеждения, премахване на противоконституционните и противонародни закони, разтуряне на фашистките организации, прочистване на държавния апарат. Определена е и икономическата политика, която трябва да се следва: запазване на националните богатства и труд от чуждо посегателство, провеждане на политика, с която да се гарантира работа за всички, създаване условия за развитие на стопанството на България
