Учени идентифицираха един от най-големите протеини в природата, съобщи ЮПИ. Той е като своеобразна котва за уникална бактерия, която живее в студените води в Антарктика.
Протеинът MpAFP, който достига дължина 600 нанометра, помага на бактерията Marinomonas promoryiensis да се захване за леда.
Авторите на изследването се надяват, че техният анализ на протеиновата структура ще помогне на учените да разберат по-добре как вредни бактерии прилепват към повърхността на човешки клетки и да предотвратят това прилепване.
"Става въпрос за първо изследване върху подобно прилепване", заяви Шуайки Гуо от Технологичния университет в Айндховен, Холандия. "Това е един от най-големите протеини, които някога са били подробно изследвани. С дължина 600 нанометра, той е гигантски в сравнение с повечето протеини, които достигат дължина между 2 и 15 нанометра", допълни ученият.
Оказало се, че протеинът е прекалено голям, за да бъде заснет чрез използване на традиционни технологии за заснемане във формат 3D. Повечето протеини кристализират и са заснемани цели, но не и MpAFP.
"Разделихме го на 5 части и използвахме различни методи, за да да го изследваме - рентгенова дифракция, рентгеново разсейване, ядреномагнитен резонанс", отбелязаха учените.
След това те събрали заедно отделните снимки, за да създадат триизмерен модел.
Анализът на учените показал, че различните части от протеина имат специализирани функции. Протеинът помага на бактерията не само да прилепне към ледена повърхност, но и да се захване за фотосинтезиращи организми, като я снабдява със слънчева енергия.
Протеинът MpAFP, който достига дължина 600 нанометра, помага на бактерията Marinomonas promoryiensis да се захване за леда.
Авторите на изследването се надяват, че техният анализ на протеиновата структура ще помогне на учените да разберат по-добре как вредни бактерии прилепват към повърхността на човешки клетки и да предотвратят това прилепване.
"Става въпрос за първо изследване върху подобно прилепване", заяви Шуайки Гуо от Технологичния университет в Айндховен, Холандия. "Това е един от най-големите протеини, които някога са били подробно изследвани. С дължина 600 нанометра, той е гигантски в сравнение с повечето протеини, които достигат дължина между 2 и 15 нанометра", допълни ученият.
Оказало се, че протеинът е прекалено голям, за да бъде заснет чрез използване на традиционни технологии за заснемане във формат 3D. Повечето протеини кристализират и са заснемани цели, но не и MpAFP.
"Разделихме го на 5 части и използвахме различни методи, за да да го изследваме - рентгенова дифракция, рентгеново разсейване, ядреномагнитен резонанс", отбелязаха учените.
След това те събрали заедно отделните снимки, за да създадат триизмерен модел.
Анализът на учените показал, че различните части от протеина имат специализирани функции. Протеинът помага на бактерията не само да прилепне към ледена повърхност, но и да се захване за фотосинтезиращи организми, като я снабдява със слънчева енергия.
