Три концентрични скални пръстена върху лунната повърхност бележат голяма вдлъбнатина, която е следствие от сблъсък и е известна като Mare Orientale. Въпросът как точно се е формирала тя озадачаваше учените от десетилетия, съобщи ЮПИ. Две нови изследвания дават отговори на този въпрос.
Като използваха данни, събрани от космическия апарат GRAIL на НАСА, учени от американското космическо ведомство и университета Браун за пръв път създадоха модел, който обяснява формирането на кратера преди 3,8 милиарда години.
Лунната повърхност се подлага на "пластична операция" на всеки 81 000 години
"Сблъсъци като формиралия Mare Orientale са най-големите причинители на промени в кората на планети в ранната Слънчева система", заяви геологът Брандън Джонсън от университета Браун, който е ръководител на едното и съавтор на другото изследване.
"Благодарение на предоставените от GRAIL данни си създадохме по-ясна представа за формирането на подобни басейни и можем да използваме познанията си, за да обясним появата им на други планети и луни", посочи той.
Гравитационните сили на Земята „масажират" Луната
Събраните от GRAIL данни позволяват на учените да надзърнат под лунната повърхност и да изследват подпочвени структури, които лежат под Mare Orientale. "Посредством тези данни Mare Orientale може да се изследва като с рентгенов апарат, за да се разбере с големи подробности кои особености на повърхността съответстват на други в подпочвените слоеве", поясни геологът Джим Хед от университета.
При повечето големи сблъсъци се изхвърля голямо количество материя, част от която пада обратно на повърхността и заличава първоначално образувания кратер. Това се е случило и с Mare Orientale.
Китай ще изстреля на Луната апарат през 2017 година
Данните от GRAIL обаче дадоха възможност на учените да открият следи от първоначалния кратер под повърхността и да преценят какво количество скали са били изхвърлени при първоначалния сблъсък. "Сега знаем кои части от кората, мантията и вътрешността са били разместени и какво количество от изхвърлената материя е било разпръснато върху цялата Луна", отбеляза Хед.
Въз основа на данните учените създали модел, който имитира сблъсъка, разкривайки формирането на трите пръстена. Изхвърлените горещи скали от кората първоначално се стекли навътре към мястото на сблъсъка. Това създало големи цепнатини, които формирали двата външни пръстена. Вътрешният бил формиран от разтопена изхвърлена материя, която се стекла навън.
"Става въпрос за интензивен процес", заключи Джонсън. "Цепнатините и централният пръстен се формирали за няколко минути след първоначалния сблъсък", допълва той.
Китайският роувър "Юйту" откри нов вид лунна скала
Учените се надяват да използват модела си, за да изследват формирането на пръстени на други планети, включително на Марс.
Източник: БТА
