Астрономите го следят от четвърт век - космическият фонов шум, излъчван от вихъра на огромни черни дупки, е идентифициран благодарение на нова техника за откриване на гравитационни вълни, което отваря "нов прозорец към Вселената", съобщават световните осведомителни агенции.
Резултатите, оповестени днес, са плод на мащабно сътрудничество на 190 учени и най-големите радиотелескопи в света. Те са успели да уловят тази вибрация на Вселената с "часовникарска точност", отбелязват с въодушевление авторите на изследването, публикувано едновременно в няколко научни списания.
Предсказани от Айнщайн през 1916 г. и открити сто години по-късно, гравитационните вълни представляват малки изкривявания на пространство-времето, подобни на вълнообразното движение по повърхността на езеро. Тези трептения, които се разпространяват със скоростта на светлината, се причиняват от бурни космически събития, като например сблъсъка на две черни дупки.
Макар да са свързани с масивни явления, техният сигнал е изключително слаб. През 2015 г. детекторите за гравитационни вълни LIGO (САЩ) и Virgo (Европа) направиха революция в астрофизиката, откривайки ултракъсото трептене - с продължителност под една секунда, от сблъсъците между звездни черни дупки с маса десет пъти по-голяма от тази на Слънцето.
Този път сигнал, много по-разтеглен във времето, издава феномен от по-голям мащаб, уловен от мрежа от радиотелескопи (от Европа, Северна Америка, Индия, Австралия и Китай) на Международния консорциум Pulsar Timing Array (IPTA).
В случая става въпрос за гравитационни вълни, генерирани от черни дупки , чиято маса е от няколко милиона до няколко милиарда пъти по-голяма от тази на Слънцето, отбелязва астрономът и координатор на работата от френска страна Жил Теро.
За да открият тези вълни, учените са използвали нов инструмент - пулсари в Млечния път.
Какъв е източникът на тези вълни?
Предпочитаната хипотеза сочи двойки свръхмасивни черни дупки, всяка по-голяма от нашата Слънчева система, готови да се сблъскат, отбелязва Жил Теро.
Учените описват два гиганта, които обикалят един около друг, преди да се слеят - танц, предизвикващ гравитационни вълни с продължителност от няколко месеца до няколко години.
Непрекъснатият фонов шум е оприличен от Майкъл Кийт от европейската мрежа EPTA (European Pulsing Timing Array) на "шумен ресторант с много хора, които говорят около вас, без да може да се различи всеки отделен глас".
Резултатите, оповестени днес, са плод на мащабно сътрудничество на 190 учени и най-големите радиотелескопи в света. Те са успели да уловят тази вибрация на Вселената с "часовникарска точност", отбелязват с въодушевление авторите на изследването, публикувано едновременно в няколко научни списания.
Предсказани от Айнщайн през 1916 г. и открити сто години по-късно, гравитационните вълни представляват малки изкривявания на пространство-времето, подобни на вълнообразното движение по повърхността на езеро. Тези трептения, които се разпространяват със скоростта на светлината, се причиняват от бурни космически събития, като например сблъсъка на две черни дупки.
Макар да са свързани с масивни явления, техният сигнал е изключително слаб. През 2015 г. детекторите за гравитационни вълни LIGO (САЩ) и Virgo (Европа) направиха революция в астрофизиката, откривайки ултракъсото трептене - с продължителност под една секунда, от сблъсъците между звездни черни дупки с маса десет пъти по-голяма от тази на Слънцето.
Този път сигнал, много по-разтеглен във времето, издава феномен от по-голям мащаб, уловен от мрежа от радиотелескопи (от Европа, Северна Америка, Индия, Австралия и Китай) на Международния консорциум Pulsar Timing Array (IPTA).
В случая става въпрос за гравитационни вълни, генерирани от черни дупки , чиято маса е от няколко милиона до няколко милиарда пъти по-голяма от тази на Слънцето, отбелязва астрономът и координатор на работата от френска страна Жил Теро.
За да открият тези вълни, учените са използвали нов инструмент - пулсари в Млечния път.
Какъв е източникът на тези вълни?
Предпочитаната хипотеза сочи двойки свръхмасивни черни дупки, всяка по-голяма от нашата Слънчева система, готови да се сблъскат, отбелязва Жил Теро.
Учените описват два гиганта, които обикалят един около друг, преди да се слеят - танц, предизвикващ гравитационни вълни с продължителност от няколко месеца до няколко години.
Непрекъснатият фонов шум е оприличен от Майкъл Кийт от европейската мрежа EPTA (European Pulsing Timing Array) на "шумен ресторант с много хора, които говорят около вас, без да може да се различи всеки отделен глас".
