Каменни брадви и кирки, открити в Южна Русия, може да се окажат най-старите известни оръдия на труда от ашелската културна традиция в Източна Европа извън Кавказ. Това съобщава специализираното издание „Heritage Daily“, позовавайки се на археологически изследвания на обекта Хрящи, разположен край река Северски Донец. Предварителните датировки показват, че находките са на възраст между 450 000 и 400 000 години.
Екип от Института по история на материалната култура към Руската академия на науките определя сечивата като представители на ранния ашел – една от най-древните и широко разпространени традиции в праисторическата обработка на камък, възникнала в Африка и впоследствие разпространила се в Евразия.
Сред откритите артефакти се открояват масивни ръчни брадви и кирки, оформени с характерни здрави режещи ръбове и заострени върхове. Подобни инструменти са били многофункционални – използвани за обработка на дървесина, изработване на ловни оръжия и разфасоване на животински трупове. Изработката им изисквала внимателен подбор на подходящ каменен материал и прецизно оформяне чрез последователни удари. Това свидетелства за добре развити технологични умения, познаване на свойствата на суровините и способност за предварително планиране.
Възрастта на археологическия обект е определена въз основа на геоложки и палеоекологични данни. Според археолога Вячеслав Щелински лагерът вероятно е бил обитаван в края на Окското заледяване или в началото на последвалия Лихвински междуледников период.
„Вече може да се приеме, че лагерът на ранните ловци е съществувал в края на т.нар. Окско заледяване или в самото начало на последвалия Лихвински междуледников период в Руската равнина“, посочва Щелински.
Местоположението на лагера край древно речно корито не е било случайно. Реката осигурявала достъп до прясна вода, хранителни ресурси и подходящи материали за изработване на каменни инструменти. Периодичните наводнения заливали следите от човешко присъствие, но въпреки това праисторическите хора се връщали многократно на същото място. Според учените Хрящи вероятно е служил като временен лагер на подвижни ловуващи групи, а не като постоянно селище.
Масивните сечива може да са били използвани и при обработката на едри животни, включително евентуално слонове. Засега обаче липсват преки археологически доказателства за подобна дейност. В съответния археологически пласт са открити сравнително малко животински останки, сред които кости от коне и елени.
Особен интерес представляват сходствата между инструментите от Хрящи и ранноашелските комплекси, открити в различни части на Кавказ, най-вече в Западното Предкавказие и на Таманския полуостров. Тези прилики насочват изследователите към възможността технологичната традиция да е достигнала Южноруската равнина вследствие на придвижването на праисторически човешки групи от Кавказ на север.
Ашелската технология се появява в Африка преди повече от 1,5 милиона години, след което постепенно се разпространява в обширни части на Евразия. Нейна отличителна особеност са двустранно обработените ръчни брадви и други масивни каменни сечива, чието производство изисквало значителни умения и познаване на техниките за обработка на камък. Разпространението им предоставя ценна информация за технологичното развитие, адаптивните способности и миграциите на ранните човешки популации.
Въпреки значението на находките, един важен въпрос засега остава без отговор: кой човешки вид е обитавал лагера и е изработвал инструментите? При разкопките в Хрящи не са открити човешки фосили, поради което самоличността на неговите древни обитатели все още не може да бъде установена.
Предстоят допълнителни археологически и геоложки проучвания, които трябва да внесат повече яснота относно точната възраст на обекта, характера на човешкото присъствие и произхода на технологичната традиция. Изследователската работа се очаква да продължи през 2027 г.
Ако предварителните датировки и археологическата класификация бъдат потвърдени, находките от Хрящи ще представляват изключително важно свидетелство за присъствието на ранни човешки групи с развити умения за обработка на камък в Руската равнина преди около 450 000 години. Те биха помогнали и за по-доброто разбиране на разпространението на ашелската технология и на древните миграционни маршрути между Кавказ и Източна Европа.
