Европа трябва да гарантира на мигрантите по-добър достъп до здравеопазване, заяви Световната здравна организация (СЗО) в първия си доклад за здравето на новодошлите на Стария континент, предаде АФП.
"Най-важното е достъпът до здравни услужи. За подобряване на здравето трябва да премахнем разликите в достъпа до първична помощ", обобщи за АФП Сантино Северони, регионален координатор за Европа на програма "Обществено здравеопазване и миграция" на организацията.
На територия, обозначена общо като "район Европа", който обхваща 53 страни, мигрантите (включително бежанците) са 90,7 млн., при общо 920 млн. жители, което прави близо 10% от населението. В толкова разнородни страни като Русия и Андора, Германия и Туркменистан делът на мигрантите варира драстично. В Малта мигрантите представляват 45% от населението, а в Албания - по-малко от 2%. В зависимост от приемната страна и статута им достъпът на тези хора до здравеопазване се движи от пълен до никакъв.
В 15 страни като Австрия, Турция или Великобритания кандидатите за убежище имат достъп до същото здравно обслужване като местното население, докато в Германия или Унгария имат право само на спешна медицинска помощ. "Населението и някои правителства реагират емоционално по въпроса за новопристигащите и здравеопазването поради липса на информация", отбелязва Северони.
Противно на това, което се твърди, рискът от предаване на заразни болести от мигранти и бежанци на местното население и много малък, казва той. Значителна част от серопозитивните мигранти са се заразили с болестта след пристигането си в Европа, сочи докладът.
"Най-важното е достъпът до здравни услужи. За подобряване на здравето трябва да премахнем разликите в достъпа до първична помощ", обобщи за АФП Сантино Северони, регионален координатор за Европа на програма "Обществено здравеопазване и миграция" на организацията.
На територия, обозначена общо като "район Европа", който обхваща 53 страни, мигрантите (включително бежанците) са 90,7 млн., при общо 920 млн. жители, което прави близо 10% от населението. В толкова разнородни страни като Русия и Андора, Германия и Туркменистан делът на мигрантите варира драстично. В Малта мигрантите представляват 45% от населението, а в Албания - по-малко от 2%. В зависимост от приемната страна и статута им достъпът на тези хора до здравеопазване се движи от пълен до никакъв.
В 15 страни като Австрия, Турция или Великобритания кандидатите за убежище имат достъп до същото здравно обслужване като местното население, докато в Германия или Унгария имат право само на спешна медицинска помощ. "Населението и някои правителства реагират емоционално по въпроса за новопристигащите и здравеопазването поради липса на информация", отбелязва Северони.
Противно на това, което се твърди, рискът от предаване на заразни болести от мигранти и бежанци на местното население и много малък, казва той. Значителна част от серопозитивните мигранти са се заразили с болестта след пристигането си в Европа, сочи докладът.
