С наближаването на изборите в Израел Турция все по-често се оказва в центъра на политическите послания на премиера Бенямин Нетаняху.
Гигантски билборд на магистрала в Тел Авив представи турския президент Реджеп Тайип Ердоган редом с лидерите на Иран и „Хизбула“ и кмета на Ню Йорк като противници на Израел. Надписът гласи: „Те искат Нетаняху да загуби. Не им позволявайте да спечелят.“
Само дни по-късно израелски самолети нанесоха удар по авиобазата Абу ал-Духур в Северна Сирия. Според Израел целта е било предполагаемо турско военно разполагане с персонал, дронове и системи за противовъздушна отбрана.
Израел твърди, че подобно присъствие би ограничило свободата на действие на израелските военни в сирийското въздушно пространство и би променило стратегическия баланс в региона. Според израелски източници разузнавателната информация за турските планове е била споделена с администрацията на президента Доналд Тръмп и със сирийското правителство.
Нетаняху заяви, че Израел няма да допусне „военно турско присъствие, което се установява в Сирия и заплашва Израел“.
Турция обаче отхвърли израелските аргументи и обвини Нетаняху в „експанзионистична и дестабилизираща политика“ преди октомврийските избори. Вашингтон също определи удара като „ненужна ескалация“. Специалният пратеник на САЩ за Сирия и посланик в Турция Том Барак намекна, че Израел може да е преследвал и политически цели.
As his political position weakens, Netanyahu is reaching for a familiar survival tactic: manufacture an external threat, amplify fear and turn Türkiye into an election weapon pic.twitter.com/wkRsIG136D
— TRT World (@trtworld) August 23, 2026
„Нов фронт“ преди изборите?
Нетаняху и Ердоган отдавна са в открит конфликт. Турският президент многократно е обвинявал Израел във военни престъпления в Газа, докато Нетаняху обвинява Анкара в подкрепа на „Хамас“.
Според анализатора по сигурността Амос Харел обаче и двете обяснения – за сигурността и за политическата мотивация – могат да бъдат верни едновременно. По думите му Турция действително засилва военното си присъствие в Сирия, но Нетаняху едновременно следва „нова и агресивна линия“.
Лидерът на израелската опозиция Яир Лапид подкрепи самата операция, но разкритикува публичното честване на удара: „В Близкия изток е важно да се нанасят удари, когато е необходимо. Но ако сте ударили, мълчете.“
Бившият премиер Ехуд Барак пък заяви, че последната ескалация „силно напомня на политическо намерение в навечерието на избори“.
Нетаняху и неговият политически блок изостават в някои социологически проучвания. Според критиците му нова криза със сигурността би могла да промени предизборната картина и да му позволи отново да постави сигурността в центъра на политическия дебат.
„Турция–Сирия се превръща в потенциален фронт“, смята Харел. Именно това, според него, поражда подозрения, че зад действията на Израел могат да стоят не само стратегически, но и политически съображения.
