/ БТА

Министрите на отбраната на НАТО се събират в сряда в Брюксел, за да обсъдят начините за засилване на отбраната на Алианса.

Срещата се провежда след многобройни руски нарушения на европейското въздушно пространство през последните седмици, които в Брюксел се възприемат като нов тест на Русия спрямо съюзниците.

Какъв ще бъде отговорът на НАТО на руските нарушения на европейското въздушно пространство? Министрите на отбраната на Алианса се срещат в сряда, 15 октомври, в Брюксел, за да обсъдят този въпрос.

„Направихме това, за което сме обучени, и то проработи, но се нуждаем от повече“, обобщи тази седмица генералният секретар на НАТО Марк Рюте, коментирайки отговора на Алианса.

Нахлуването на около 20 руски дрона през септември в полското въздушно пространство принуди НАТО да свали три от тях, което е първият подобен случай от създаването на алианса през 1949 г. Няколко дни по-късно изтребители на НАТО ескортираха три руски МиГ извън естонското въздушно пространство след нахлуване, продължило 12 минути, което е рекорд.

Тази спешна реакция беше последвана от стартирането на операция „Eastern Sentry” (източна стража) за засилване на наблюдението на източния фланг на Алианса.

Но според дипломати, няколко страни считат, че е необходимо да се отиде по-далеч, като се подобри реакцията и се предоставят повече средства.

НАТО планира да усъвършенства правилата си за ангажиране, като даде по-голяма гъвкавост на военното си командване. Идеята е да се опростят правилата, които се основават на различни системи и понякога ограничават способността за действие на военното командване на Алианса, обясниха дипломатите.

Министрите ще обсъдят и начините за укрепване на средствата за отбрана и възпиране предвид многобройните набези на руски или неидентифицирани дронове, както беше случаят в Дания преди европейската среща на върха.

Европейският съюз, чиито министри на отбраната ще се срещнат тази вечер след срещата на НАТО, предложи „стена“ срещу дроновете, за да се справи с проблема.

НАТО подкрепя тази идея, увери генералният секретар на организацията, но това трябва да стане в съгласие с Алианса.

Алиансът трябва да остане ръководител, като посочва на ЕС какво трябва да се направи, увери един дипломат.

Министрите на отбраната на Алианса ще се срещнат и с украинския си колега Денис Шмигал по време на работен обяд и среща на Контактната група за Украйна. Това ще бъде възможност за украинския министър да припомни на европейските страни от Алианса колко е оправдана програмата Purl, инициатива, стартирана от Вашингтон, която позволява на Киев да закупува американски оръжия, финансирани от европейците.

„Тази програма е жизненоважна и съюзниците трябва да активизират усилията си и да допринесат още сега, за да окажат натиск върху Русия, така че тя да седне на масата за преговори“, посочи американският посланик в НАТО Матю Уитакър.

Киев вече е получил две траншове помощ на стойност около 2 милиарда долара, финансирани от Нидерландия и няколко скандинавски страни. Германия и Канада се ангажираха да финансират още два транша, всеки на стойност 500 милиона долара, и Киев се надява, че още два ще бъдат финализирани в най-скоро време.

Франция не участва в тази програма, но обмисля начини да направи повече, за да помогне на Украйна, в момент, в който нейният президент Володимир Зеленски изисква от Париж повече системи за противовъздушна отбрана и ракети, както заяви по време на телефонен разговор с френския си колега Еманюел Макрон.

От своя страна американският президент Доналд Тръмп обмисля да позволи на Украйна да разполага с ракети „Томахоук“ с по-голям обсег и трябва да се срещне с украинския президент Володимир Зеленски в петък, 17 октомври.

Днес не се очаква обявление по този въпрос, но „възможността за удари в дълбочина може да накара Путин да преразгледа плановете си“, тъй като това „би застрашило важни енергийни инфраструктури в Русия“, според Матю Уитакър.

 

БГНЕС