Тежките търговски спорове подкопават световната икономика, която ще се изправи пред най-бавния си растеж от близо десетилетие, заяви новият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева.
Изследванията показват, че влиянието на търговските конфликти се разпростира навсякъде и страните трябва да са готови да отговорят в унисон с вливането на пари, каза Кристалина Георгиева в първата си реч като управляващ директор на Международния валутен фонд.
Тя също така призова за увеличаване на данъците върху въглеродните емисии за справяне с другото предизвикателство пред глобалната икономика: изменението на климата, информира АФП.
Gulliver/Getty Images
"През 2019 г. очакваме по-бавен растеж в 90% от света. Глобалната икономика сега е в синхронизирано забавяне", каза Георгиева в реч преди есенните срещи на МВФ и Световната банка следващата седмица. "Това широко забавяне означава, че тази година растежът ще падне до най-ниския си темп от началото на десетилетието."
Тя каза още, че МВФ намалява прогнозите си за растеж през тази и следващата година. Преди това се предвиждаше световната икономика да нарасне с 3,2% през 2019 г. и с 3,5% през 2020 г. Докато напрежението в търговията се спрягаше като опасност за икономиката, „сега виждаме, че то вече всъщност взима жертви“, каза тя. „Растежът на глобалната търговия е близо до застой“.
За глобалната икономика кумулативният ефект от търговските конфликти може да означава загуба от около 700 милиарда долара до 2020 г. или около 0,8% от БВП, каза тя, която е много по-голяма отколкото фондът прогнозираше в най-лошия си сценарий.
Това е сума, "приблизително равна на цялата икономика на Швейцария", каза Георгиева. Тя се позова на изследвания на МВФ, според които вторичните ефекти - като загубата на доверие и реакциите на финансовите пазари – са много по-големи от тези на прякото икономическо въздействие на митата. "Резултатите са ясни. Всеки губи в търговска война."
Търговската война на президента Доналд Тръмп с Китай включва покачващи се мита за стотици милиарди долари в двустранната търговия, но и конфликти с други търговски партньори.
Gulliver/Getty Images
И дори ако през следващата година растежът нарасне, някои от „разривите“, вече причинени от търговските конфликти, биха могли да причинят „промени, продължаващи с поколения“, като изместване на веригите за доставки, каза тя.
Докато някои правителства са обременени от високи нива на дълг, "на места като Германия, Холандия и Южна Корея, едно увеличаване на разходите ще помогне за покачване на търсенето и потенциала за растеж", каза тя.
Много икономики разчитат на централните банки и ниските лихви, за да подкрепят икономическата експанзия, но задържането на ниските нива твърде дълго може да доведе до рисково поведение на инвеститорите, предупреди Георгиева.
МВФ изчислява, че ако има голям икономически спад, "корпоративният дълг с риск от непокрити задължения ще нарасне до 19 трилиона долара, или близо 40% от общия дълг в осем основни икономики. Това е над нивата, наблюдавани по време на финансовата криза“, каза тя.
Кристалина Георгиева, която този месец пое ръководството на МВФ от Кристин Лагард на фона на нарастващите опасения относно световната икономика, призова световните лидери „да работят заедно и да намерят трайно решение за търговията“. Това включва и разширяващите се притеснения относно защитата на собствените технологии - проблем в центъра на спора Вашингтон-Пекин.
Георгиева каза, че справянето с кризата с климатичните изменения ще изисква промяна в националните данъчни системи, която включва голямо увеличение на налозите върху въглеродните емисии.
"Това е криза, при която никой не е имунизиран и всеки носи отговорност за действията си", каза тя. "Ограничаването на глобалното затопляне до безопасно ниво изисква значително по-висока цена на въглерода", каза Георгиева, но добави, че "ключовото тук е промяна на данъчните системи, а не просто добавяне на нов данък".
При сегашната средна цена на въглерода от 2 долара на тон, има малък стимул да се направи преход към нови форми на енергия. Тези нови данъчни приходи могат да бъдат използвани за смекчаване на щетите и „също така да подкрепят инвестициите в чистата енергийна инфраструктура, която ще помогне на планетата да се излекува“.
