В сраженията са загинали стотици хиляди мъже и всеки ден продължават да умират нови в окопите на Западния фронт в Първата световна война. И тогава един германски войник запява "Тиха нощ, свята нощ…"
Декември 1914-а. Първата световна война тече от пет месеца. Милиони войници са едни срещу други в окопите на Западния фронт, понякога само на 30 метра разстояние. Бойните действия се водят от Ламанша, през Белгия и Франция, до швейцарската граница, пише Deutsche Welle.
По време на изтощителната позиционна война мъжете са постоянно в окопите, където плъхове, въшки, студ и лоша храна изтощават нервите им, а смъртта е техен постоянен спътник. Отвъд окопите, между вражеските линии, се простира калната пустош на ничията земя, където лежат труповете на другарите им, до които те не могат да достигнат.
Отрезвяване на фронта
Войната е причинила смъртта на стотици хиляди - англичани, французи, белгийци, германци. Те първоначално се впускат еуфорично в боя, виждайки победата пред очите си. Надяват се по Коледа да бъдат отново вкъщи при семействата си - такова обещание дава германският кайзер Вилхелм Втори .
Французите и британците също вярват на своите лидери, уверили, че скорошното връщане у дома предстои. Но на фронта бързо настъпва отрезвяване. Мъжете ежедневно гледат смъртта в очите, включително на 24 декември. Откъде и могло да се появи коледното настроение?
Тиха нощ, свята нощ...
Тогава се случва нещо неочаквано: насред ледената декемврийска нощ един германски войник в окопа близо до белгийското градче Иперн внезапно започва да пее "Тиха нощ, свята нощ". Все повече мъже започват да му пригласят. Британците от другата страна на ничията земя не могат да повярват на ушите си. Те знаят песента в английския ѝ вариант, но са изпълнени с почуда - дали това не е трик, с който искат да ги вкарат в капан?
След това обаче започват да аплодират и се включват в пеенето. Германците им отговарят с поздрави за Коледа на английски и се провикват, "Ние няма да стреляме, недейте и вие!". Първите смелчаци от двете страни се изправят от окопите, срещат се между убитите си другари и си стискат ръцете.
Подобни сцени се разиграват на целия Западен фронт. Край Ламанша германските войници дори поставят украсени коледни дръвчета край окопите си.
Елхи, подаръци и футбол
Върховното командване на германската армия е разпоредило на най-предната линия да бъдат доставени хиляди елхички - за укрепване на морала на бойците. Но откъде са дошли светлинките, които врагът може да види? По този начин войниците нарушават забраната за затъмняване и никой стрелец не би могъл да се промъкне незабелязан в ничията земя.
Но на войниците изведнъж това им става безразлично - омразата от двете страни на фронта се е стопила. Хиляди си разменят малки подаръци, поделят си вино, ром и цигари, показват се снимки на годеници, съпруги и деца. Копчетата от униформите пък се разменят като сувенири. Повечето войници са британци и германци, но и някои французи прекъсват битките и вадят запасите си от шампанско.
Дори се играе футбол - с подръчни средства, макар британците да уреждат и истинска кожена топка. "Изпратихме един от нашите хора с колело да донесе топка", пише един от войниците на своите родители.
Примирието е кратко
За мъжете от двете страни на фронта има и още нещо важно: най-накрая те могат да приберат от ничията земя загиналите си другари и да ги погребат. Това са моменти на човечност в една жестока война. "Не знам докога ще продължи това - но във всеки случай по Нова година оръжията отново ще замлъкнат, тъй като германските войници ще поискат да видят нашите снимки", пише младият офицер Алфред Дъгън Чатър в писмо до майка си.
Но не навсякъде по Западния фронт е спокойно и има желание за побратимяване с врага - на места войната продължава. В съответствие с желанията на високопоставените офицери от двете страни, които изобщо не са въодушевени от коледното примирие. Подобно нещо в никакъв случай не бива да се повтаря - и в бъдеще ще бъде наказвано като "държавна измяна ". Както пише по-късно един германски войник на близките си вкъщи: "Ужасно е да прекараш един ден в мир, а на следващия отново да започне взаимното избиване".
Война вместо мир - едно утопично желание?
В Първата световна война загиват девет милиона войници и безброй цивилни граждани. Но Коледа 1914 остава незабравима - както пише един от войниците на родителите си.
Сто години по-късно по света продължават да се водят войни - в Украйна , в Судан или в Конго. При това някогашните войници са показали колко е лесно да се установи мир. Трябва просто да се сложат оръжията и да се подаде ръка на врага. Дали това е утопично желание?
