Прабово Субианто встъпи в длъжност вчера като президент на най-многолюдната мюсюлманска държава в света – Индонезия. Той обеща да продължи популярната политика на предшественика си Джоко Видодо, но миналото му, свързано с нарушаване на правата на човека, кара активисти и анализатори да изпитват съмнения за бъдещето на индонезийската демокрация.
На изборите в Индонезия на 14 февруари 73-годишният бивш генерал Прабово Субианто, който тогава беше министър на отбраната, си осигури мнозинство на изборите и спечели 59 % от гласовете, което е повече от достатъчно за победа без балотаж, съобщава Ройтерс. Субианто обеща да продължи програмата за модернизация, започната от предишния президент. Тогава икономиката на Индонезия беляза висок ръст и се присъедини към държавите със средни доходи.
"Щом усетите, че съм поел на грешен път, ви моля да преустановите подкрепата си към мен", каза Субианто в речта си на изборите. "Искам да умра за истината, искам да умра в защита на моя народ, искам да умра в защита на бедните, искам да умра в защита на честта на индонезийската нация. Нямам никакво колебание в това", допълни той в речта си, цитиран от Асошиейтед прес.
Бившият министър на отбраната обаче встъпи в длъжност на фона на неразрешени въпроси от миналото заради връзката му с нарушения на човешките права като изтезания и изчезвания по време на бруталната диктатура на втория индонезийски президент Сухарто, когато Субианто служи като генерал-лейтенант.
На регионалния форум за сигурност "Диалог Шангри-Ла" през юни новият индонезийски президент заяви, че иска да разположи индонезийски миротворци в Газа, а миналата година предложи референдум на ООН за руската инвазия в Украйна.
Освен че обеща приемственост, Субианто изложи твърде общи планове за бъдещето на Индонезия, което внася несигурност в обществото относно икономиката в страната, както и за все още младата демокрация. Новоизбраният индонезийски президент обеща да се бори за трудовите права и общественото благосъстояние на индонезийците на събитие по случай третата годишнина на Партията на труда, съобщава индонезийската новинарска агенция АНТАРА.
"Отдавна се боря заедно с вас, мои братя и сестри, с работещите в цяла Индонезия за правата и благосъстоянието на работниците, фермерите, рибарите и целия индонезийски народ", каза той. Прабово добави, че се бори и за правата на гражданите, които нямат достъп до социални помощи, въпреки че живеят в независима държава.
Той призова профсъюзите, включително членовете на Партията на труда, да се включат в борбата за икономика, основана на държавната идеология Панчасила, а не на неолибералния капитализъм.
По-рано Прабово Субианто изгуби две президентски надпревари от Джоко Видодо, но тази година той одобри сина на Видодо за свой вицепрезидент. Това решение беше в разрез с конституционните възрастови ограничения и накара местните активисти да се притесняват от зараждането на политическа династия в младата демокрация.
Субианто е роден през 1951 г. в едно от най-влиятелните семейства в Индонезия. Неговият баща Сумитро Джойохадикусумо е бил влиятелен политик и министър при управлението на президентите Сукарно и Сухарто.
Бащата на Субианто първо става министър при Сукарно, активист за индонезийска независимост от Нидерландия. По-късно обаче Джойохадикусумо се обръща срещу лидера и е принуден да отиде в изгнание. Субианто прекарва по-голямата част от детството си в чужбина и владее френски, немски, английски и нидерландски език.
През 1970 г. Прабово Субианто постъпва във Военната академия на Индонезия и служи в армията в продължение на почти 30 години. Вестник "Бенар" припомня, че Субианто се присъединява през 1976 г. към специалните сили на Индонезийската национална армия, наречени Копасус, и става командир на група, която е разположена в Източен Тимор, който беше под индонезийска окупация от 1976 година до 1999 година.
Групи за защита на правата на човека твърдят, че Субианто е участвал в редица нарушения на човешките права в Източен Тимор през 80-те и 90-те години на миналия век, когато Индонезия окупира вече независимата държава. Субианто отрича тези твърдения.
Субианто бе принуден да напусне армията след други обвинения и нарушения на правата на човека. През 1998 г. военнослужещи на Копасус отвлякоха политически опоненти на президента Сухарто. От 22 отвлечени активисти, 13 са все още в неизвестност. Осъдени са хора, свързани с Копасус и с нападението, но Субианто никога не е коментирал случилото се. Вследствие на това през 1998 г. той замина в изгнание в Йордания.
Към днешна дата в президентската кампания на Прабово Субианто се присъединиха много бивши демократични активисти, включително Агус Джабо и Будиман Суджатмико, които през 1998 г. са включени в списъка на оцелелите от отвличанията на активистите за демокрация. Суджатмико напусна управляващата Индонезийска демократична партия на борбата, за да се присъедини към предизборния екип на Субианто.
На предизборен митинг през януари Субианто се извини публично на двамата бивши активисти. Той каза, че предполагаемата му намеса в отвличанията е била "по заповед на началниците му", допълва Асошиейтед прес.
Суджатмико заяви, че е необходимо помирение, за да се върви напред, и че международното внимание върху подхода на Субианто към човешките права е пресилено. "Развитите страни не харесват лидери от развиващите се страни, които са смели и стратегически настроени", каза той.
Субианто се връща от Йордания през 2008 г. и помага за основаването на партията "Движение за Велика Индонезия" (Гериндра). След две загуби срещу Видодо на президентските избори той приема неговото предложение за поста на министър на отбраната през 2019 г. в опит за единство между две различни партии.
На последните избори Субианто се обяви за демократичния процес. Той обеща да продължи плановете за икономическо развитие на Видодо, който се възползва от богатите запаси на Индонезия от никел, въглища, нефт и газ. Това доведе най-голямата икономика в Югоизточна Азия до бърз растеж и модернизация, която значително разшири мрежите от пътища и железопътни линии. Това включва и проекта за изграждане на новата индонезийска столица Нусантара на стойност 30 милиарда долара.
Днес Прабово Субианто официално положи клетва пред новия кабинет, който според анализатори отразява приемствеността в основните политики на неговия предшественик. Правителството на Прабово има 48 министерства с над 100 министри и заместници, като министрите, които запазват мястото си от управлението на Видодо, са министърката на финансите Сри Муляни Индравати, министърът на енергетиката Бахлил Лахадалия, координиращият икономически министър Аирланга Хартарто и министърът на държавните предприятия Ерик Тхохир.
Новият министър на външните работи на Индонезия е Сугионо, заместник-председател на партията на Прабово "Движение за велика Индонезия" (Гериндра), и втори по ред в парламентарната комисия, която наблюдава външната политика.
Новият министър на отбраната Сафри Самсудин е приятел на Прабово от военната академия и се смята за един от най-близките му съюзници. На него също е било забранено да влиза в САЩ и също е бил обвинен в нарушение на правата на човека заради безредиците в Джакарта през 1998 г., насочени срещу етническото китайско население в страната, както и по време на окупацията на Индонезия в Източен Тимор.
Кабинетът на Прабово се различава в някои аспекти от този на Джоко Видодо, тъй като някои министерства са преименувани или отделени в различни структури като министерството на образованието и културата, както и министерството на околната среда и горското стопанство.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
На изборите в Индонезия на 14 февруари 73-годишният бивш генерал Прабово Субианто, който тогава беше министър на отбраната, си осигури мнозинство на изборите и спечели 59 % от гласовете, което е повече от достатъчно за победа без балотаж, съобщава Ройтерс. Субианто обеща да продължи програмата за модернизация, започната от предишния президент. Тогава икономиката на Индонезия беляза висок ръст и се присъедини към държавите със средни доходи.
"Щом усетите, че съм поел на грешен път, ви моля да преустановите подкрепата си към мен", каза Субианто в речта си на изборите. "Искам да умра за истината, искам да умра в защита на моя народ, искам да умра в защита на бедните, искам да умра в защита на честта на индонезийската нация. Нямам никакво колебание в това", допълни той в речта си, цитиран от Асошиейтед прес.
Бившият министър на отбраната обаче встъпи в длъжност на фона на неразрешени въпроси от миналото заради връзката му с нарушения на човешките права като изтезания и изчезвания по време на бруталната диктатура на втория индонезийски президент Сухарто, когато Субианто служи като генерал-лейтенант.
На регионалния форум за сигурност "Диалог Шангри-Ла" през юни новият индонезийски президент заяви, че иска да разположи индонезийски миротворци в Газа, а миналата година предложи референдум на ООН за руската инвазия в Украйна.
Освен че обеща приемственост, Субианто изложи твърде общи планове за бъдещето на Индонезия, което внася несигурност в обществото относно икономиката в страната, както и за все още младата демокрация. Новоизбраният индонезийски президент обеща да се бори за трудовите права и общественото благосъстояние на индонезийците на събитие по случай третата годишнина на Партията на труда, съобщава индонезийската новинарска агенция АНТАРА.
"Отдавна се боря заедно с вас, мои братя и сестри, с работещите в цяла Индонезия за правата и благосъстоянието на работниците, фермерите, рибарите и целия индонезийски народ", каза той. Прабово добави, че се бори и за правата на гражданите, които нямат достъп до социални помощи, въпреки че живеят в независима държава.
Той призова профсъюзите, включително членовете на Партията на труда, да се включат в борбата за икономика, основана на държавната идеология Панчасила, а не на неолибералния капитализъм.
По-рано Прабово Субианто изгуби две президентски надпревари от Джоко Видодо, но тази година той одобри сина на Видодо за свой вицепрезидент. Това решение беше в разрез с конституционните възрастови ограничения и накара местните активисти да се притесняват от зараждането на политическа династия в младата демокрация.
Субианто е роден през 1951 г. в едно от най-влиятелните семейства в Индонезия. Неговият баща Сумитро Джойохадикусумо е бил влиятелен политик и министър при управлението на президентите Сукарно и Сухарто.
Бащата на Субианто първо става министър при Сукарно, активист за индонезийска независимост от Нидерландия. По-късно обаче Джойохадикусумо се обръща срещу лидера и е принуден да отиде в изгнание. Субианто прекарва по-голямата част от детството си в чужбина и владее френски, немски, английски и нидерландски език.
През 1970 г. Прабово Субианто постъпва във Военната академия на Индонезия и служи в армията в продължение на почти 30 години. Вестник "Бенар" припомня, че Субианто се присъединява през 1976 г. към специалните сили на Индонезийската национална армия, наречени Копасус, и става командир на група, която е разположена в Източен Тимор, който беше под индонезийска окупация от 1976 година до 1999 година.
Групи за защита на правата на човека твърдят, че Субианто е участвал в редица нарушения на човешките права в Източен Тимор през 80-те и 90-те години на миналия век, когато Индонезия окупира вече независимата държава. Субианто отрича тези твърдения.
Субианто бе принуден да напусне армията след други обвинения и нарушения на правата на човека. През 1998 г. военнослужещи на Копасус отвлякоха политически опоненти на президента Сухарто. От 22 отвлечени активисти, 13 са все още в неизвестност. Осъдени са хора, свързани с Копасус и с нападението, но Субианто никога не е коментирал случилото се. Вследствие на това през 1998 г. той замина в изгнание в Йордания.
Към днешна дата в президентската кампания на Прабово Субианто се присъединиха много бивши демократични активисти, включително Агус Джабо и Будиман Суджатмико, които през 1998 г. са включени в списъка на оцелелите от отвличанията на активистите за демокрация. Суджатмико напусна управляващата Индонезийска демократична партия на борбата, за да се присъедини към предизборния екип на Субианто.
На предизборен митинг през януари Субианто се извини публично на двамата бивши активисти. Той каза, че предполагаемата му намеса в отвличанията е била "по заповед на началниците му", допълва Асошиейтед прес.
Суджатмико заяви, че е необходимо помирение, за да се върви напред, и че международното внимание върху подхода на Субианто към човешките права е пресилено. "Развитите страни не харесват лидери от развиващите се страни, които са смели и стратегически настроени", каза той.
Субианто се връща от Йордания през 2008 г. и помага за основаването на партията "Движение за Велика Индонезия" (Гериндра). След две загуби срещу Видодо на президентските избори той приема неговото предложение за поста на министър на отбраната през 2019 г. в опит за единство между две различни партии.
На последните избори Субианто се обяви за демократичния процес. Той обеща да продължи плановете за икономическо развитие на Видодо, който се възползва от богатите запаси на Индонезия от никел, въглища, нефт и газ. Това доведе най-голямата икономика в Югоизточна Азия до бърз растеж и модернизация, която значително разшири мрежите от пътища и железопътни линии. Това включва и проекта за изграждане на новата индонезийска столица Нусантара на стойност 30 милиарда долара.
Днес Прабово Субианто официално положи клетва пред новия кабинет, който според анализатори отразява приемствеността в основните политики на неговия предшественик. Правителството на Прабово има 48 министерства с над 100 министри и заместници, като министрите, които запазват мястото си от управлението на Видодо, са министърката на финансите Сри Муляни Индравати, министърът на енергетиката Бахлил Лахадалия, координиращият икономически министър Аирланга Хартарто и министърът на държавните предприятия Ерик Тхохир.
Новият министър на външните работи на Индонезия е Сугионо, заместник-председател на партията на Прабово "Движение за велика Индонезия" (Гериндра), и втори по ред в парламентарната комисия, която наблюдава външната политика.
Новият министър на отбраната Сафри Самсудин е приятел на Прабово от военната академия и се смята за един от най-близките му съюзници. На него също е било забранено да влиза в САЩ и също е бил обвинен в нарушение на правата на човека заради безредиците в Джакарта през 1998 г., насочени срещу етническото китайско население в страната, както и по време на окупацията на Индонезия в Източен Тимор.
Кабинетът на Прабово се различава в някои аспекти от този на Джоко Видодо, тъй като някои министерства са преименувани или отделени в различни структури като министерството на образованието и културата, както и министерството на околната среда и горското стопанство.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
